Прочисти гърло.
- Спенс?
Той се спря с вилицата на път към устата му Намръщи се, щом зърна лицето й.
- Не е ли хубава пастата?
- През изминалата седмица... Можеше да прекараш толкова по-добре отпуската си. Можеше да вземеш самолета обратно до Гърция. Но вместо това сложи живота си на пауза, за да прислужваш на мен.
Изражението на Спенс се промени в по-релаксирано.
- В действителност беше истинско удоволствие. Колко често ни се отваря възможността да прекараме толкова време заедно? Вечно работим или пийваме по нещо набързо.
Това беше вярно и ако от това шоу на ужасите можеше да бъде извлечено нещо позитивно, то беше, че приятелството им се задълбочи. Кой да знае например, че седеше и гледаше сутрешни предавания в също така стилни дрехи, както се обличаше за вечер навън? Междувременно тя не беше сменяла долнището от анцуг от дни. Всеки път, като зърнеше отражението си в огледалото - с коса като на ексцентричен учен и тен на лицето като на някой, изпълзял навън след престой в моргата, - се потрисаше. Макар че като се замислеше, може би той се опитваше да изтъкне съвсем същото. Още една причина да си тръгне, преди да е прекалила с гостоприемството.
- Беше толкова добър с мен - промълви тя. - Но наистина мисля...
- Най-лошото, което можеш да предприемеш, е да се втурнеш обратно, преди да си готова.
- Ами работата? Утре не трябва ли да се връщаш?
- Майната им. Как се отнесоха с теб само. И без това обмислях да напусна.
Спенс беше говорил с Линда няколко дни по-рано, но нещата не изглеждаха никак добре. Някак си всички резервни файлове на картоните бяха повредени. Разбира се, от комисията биха могли да приемат това като доказателство, че цялата система „еМАК“ е неизправна, но Линда беше проверила картоните на всички други сестри, дори на заместващите, и при друг не бяха открити такива несъответствия с картоните на хартия.
- Не е тяхна вината, че резервните файлове са се повредили - изтъкна Рейчъл.
- Работиш там от две години. - Той тикна малко паста в устата си и задъвка. - Това няма ли някаква стойност? И уверих Линда, че тази история за Грифин е истина. Така че не само наричат теб некомпетентна, но и мен лъжец!
Рейчъл поклати глава. Първо връзката му, а сега и работата му Нямаше начин да носи отговорност за това. Беше като водовъртеж, изсмукваше всичко хубаво от живота на хората.
- Налага се да се махна от главата ти.
- Харесва ми да си на главата ми. Много си добре там.
- Ами Лили? Имам нужда...
- Тя е добре. Видя съобщението от Марк, тя е съвсем добре. - Спенс стисна окуражително ръката й. - По изключение се фокусирай само върху себе си.
Рейчъл си представи да се зарови в бъркотията, която я очакваше у дома. Неплатените сметки, разследването в службата, замиращите отношения, осейващи представляващия й бойно поле живот.
Спенс хвана чашата си, отпи замислено и после я постави обратно на масата.
- Нека да сме откровени, Рейч. Няма как да те пусна у дома в това състояние. Ще се наложи да те отведа в болница. Разбираш го, нали? Така че имаш избор да се възстановяваш тук, докато гледаш „Милионерски тайни“ и невероятният ти най-добър приятел полага грижи за теб, или да постъпиш в някаква студена и окаяна клиника, където да те бодат и претеглят и да заплашват да ти вкарат тръба в стомаха. Ясно ли е?
Рейчъл почувства в гърдите си първите топли трепети от таблетките демерол. Издиша и притвори леко очи. Защо постоянно воюваше срещу себе си? Защо вечно трябваше да прави всичко толкова трудно? Нямаше ли да е приятно да се помотае тук още известно време, докато се почувства готова отново да се опълчи срещу Грифин?
- Имам предвид, храниш се, нали така? - подължи Спенс. - Видях те да излапваш онези шоколадчета.
Беше истина - хранеше се. Може би не чак толкова, колкото си мислеше той, но всеки ден по мъничко. Това представляваше сериозна част от възстановяването и не можеше да бъде пренебрегвана.
- Преживявала си го и преди - изтъкна Спенс. - Не е първият път, когато да го пребориш.
- Прав си - измънка тя.
- Дай си време и пространство да се възстановиш. Като се прибереш у дома, Грифин пак ще си е там, така че си предостави максимално голям шанс да победиш мръсника. Става ли?
- Да.
- Не му позволявай да надделее.
Тя отвори очи и се усмихна.
- Няма.
Той кимна към чинията й.