- Не мога да те оставя да се прибереш у вас сама...
Той беше прав. Да се намира в онази къща със счупен прозорец и без Лили да е там, би могло да срине решимостта й.
- Нека звънна на Марк - подхвърли. - Да проверя дали леглото, което ми предложи, още е налично за няколко дни.
- Ако ще отсядаш там, какво пречи да останеш тук?
- Вече прекалих с гостоприемството ти.
- Това не е...
- Моля те, Спенс. Взех решение. И без това трябва да говоря с Марк. Имам нужда да ми помогне да стана... повече като него. Нали се сещаш? По-уравновесена. И да измислим как ще действаме с Грифин. Може ли да използвам телефона ти?
Спенс гризеше нокътя си и се мръщеше, все едно беше разсейван от смущаваща мисъл.
- Спенс?
- Какво?
- Може ли да използвам телефона ти? Да говоря с Марк?
Той поклати глава.
- Батерията ми е паднала. Зареждам го.
И какво, като му беше паднала батерията? Обаждането й щеше да е съвсем кратко. Можеше да си остане включен в контакта. Може би се притесняваше, че ще тръгне да души, и не желаеше да попада на съобщения между двама им с Андреас. Никога не би постъпила така, но той явно не разсъждаваше трезво. Реши да изостави темата. При положение че Лили беше при Марк, той сигурно работеше у дома и можеше да му звънне по всяко време. Първо закуска, а после пак щеше да досажда на Спенс за телефона му Може би щеше да го накара да й поръча такси.
- Е - подхвана ведро Рейчъл. - Яйца?
Спенс махна към хладилника.
- Да, каквото и да е.
Сред различните здравословни храни - салати, зеленчуци, кисели млека с ниска масленост - Рейчъл откри жълта кутия яйца и опаковка настъргано узряло сирене.
- Ще ги направя бъркани. Добре ли е?
- Та какъв е планът? - поинтересува се той. - Като се върнеш. Имам предвид за Грифин.
Тя взе една купа и започна да чупи яйцата.
- Не съм съставила точно план. По-скоро открих различен начин да погледна на проблема.
- И какъв е той?
- Такъв, който не включва преждевременното ми вкарване в гроба заради гладуване. Макар че ти дължа опаковка задигнат демерол. Съжалявам.
- Ясно - отвърна той.
Тя сипа малко мляко и започна да бърка яйцата с вилица.
- Просто... Не искам повече да го правя. Трябва да съществува изход. Ако Марк е способен, ако баща ми е способен, а той е най-големият... - Канеше се да каже най-големият никаквец на два крака, но се спря. Щом се върнеше, щеше да го повика да дойде и да изслуша неговата страна. Наистина да чуе каквото имаше да каже. - Ако той е способен, защо не и аз.
- Ами Грифин?
- Още не съм сигурна - отвърна тя и извади тиган от шкафа под мивката. Завъртя ключа на електрическата готварска печка. - Надявам се Марк да има някакви идеи. Или... Мислех си да започна на чисто в Австралия.
- Австралия.
Рейчъл сипа яйцата.
- Познавам някого там.
- Ами ако той те открие?
Тя повдигна рамене в смисъл „Какво да се прави?“.
- Поне ще е топло.
- Но... - Спенс се заозърта из помещението, сякаш издирваше отговори за разрешаването на загадка. Отново скри лицето си в шепи. - Нуждая се да си тук... Андреас...
Очевидно беше разстроен и не можеше да понесе мисълта да остане сам. Тя нямаше желание да допринася за злощастието му, особено след като той се показа толкова добър към нея, но трябваше да мисли за себе си. За Лили. Трябваше да вкара живота си в ред.
- Хайде - произнесе благо. - Познаваш го едва от месеци. Другата седмица ще има някой друг и...
- Не искам друг - промърмори Спенс. - Влюбен съм.
- Не можеш да се влюбиш в някого толкова бързо.
Той свали ръце и се изсмя, но звукът беше странен и преувеличен.
- Ние би трябвало да сме заедно. Не би ли било чудесно?
- Възможно е аз да изглеждам малко като мъж - отбеляза тя и разбърка яйцата с дървена бъркалка, а миризмата накара стомаха й да издаде звук. - Но мога да те уверя, че оборудването не е точното за теб.
Той повдигна вежда и отметна глава към спалнята.
- Какво ще кажеш да отидем и да проверим?
Колкото и да нямаше желание да огорчава Спенс, шегата му не беше на място. При все несгодите му с Андреас можеше да се покаже поне малко радостен заради нея, задето се чувстваше достатъчно силна да се върне и да се опълчи на Грифин. Взе две чинии, раздели яйцата поравно и ги наръси с настъргано сирене. Никога не беше казвал, че обича Андреас, дори не го беше намеквал. Не беше очаквала да понесе толкова тежко раздялата им.
Когато се обърна с чиниите, той не беше до масата, а се беше преместил на дивана. Затвори лаптопа и включи телевизора. Беше оставен на готварския канал. Плешив чернокож, бързо говорещ мъж във военна униформа настояваше да узнае какъв вид сорбе предпочитате за изчистване на вкуса в устата.