- Може ли да пуснем нещо друго? - помоли тя, понесла чиниите. - Повече не мога да гледам това. Какво ще кажеш за новините?
Спенс се взираше в екрана, все едно тя не беше казала нищо.
Тя му поднесе едната чиния.
- Спенс?
Той продължи да я игнорира. Дали беше, защото спомена Австралия? Може би се държеше така, защото тя оспори твърдението му за любов. Колкото и себично да звучеше, не можеше да се занимава с фасоните му, не и когато трябваше да се съсредоточи върху храната. Не очакваше да погълне яйцата с лекота, количеството на едно сядане би било почти същото, което изяждаше за цял ден напоследък, и тя не беше убедена, че предишната нощ стомахът й беше взел същото решение като разума й. Тялото й въставаше срещу нея неспирно, така че защо да очакваше нещо различно сега?
Нямаше смисъл да отлага. Остави чинията си на масата и седна на ръба на дивана. Гребна с вилицата и я приближи към устата си. Започни с една хапка и виж как се справяш, каза си.
Макар сиренето да беше грешка, тъй като текстурата беше прекалено лепкава, усети топлите яйца приятни върху езика си. На екрана сержант Сорбе беше заменен от маце хипстърка с пиърсинг на долната устна, разбъркваше купа искрящо розова глазура за тава с кексчета. Пълна помия, но Спенс гледаше, сякаш това е любимата му програма и не желае да бъде безпокоен. Рейчъл лапна още една хапка вече с повече увереност. Усещаше храната гореща като въглени в гърлото си.
- Чуй, Спенс - заговори. - Съжалявам, ако съм те огорчила. Не съм възнамерявала да подлагам на съмнение твоите... чувства към Андреас. - Искаше й се да отмине дивана и да седне до него, но нещо в скованата му поза, също като птица върху жица, й даваше да разбере, че ако го направи, той ще стане от мястото си. - И дори да реша да замина за Австралия, ако мога да добавя идея, която измъдрих след седмица на хапчета, няма да се случи още цяла вечност. Просто трябва да избистря нещата у дома, но ти обещавам, че ще те подкрепя, както ти подкрепи мен.
- Как са яйцата? - попита я той, все така без да я поглежда.
- Вървят - отговори тя и наклони към него полупразната си чиния.
Зачака го да отговори, но вместо това той остана хипнотизиран от глупавите кексчета. Какво му ставаше? Най-малкото показваше се двойствен към страстта й да гледа готварски предавания - обикновено като пуснеше някое, той започваше да си играе с телефона си. Нима намираше, че за нея е здравословно да ги гледа? Нима смяташе, че ще са й от помощ по някакъв начин? Насили се да се успокои. Вината беше нейна, не негова. Тя внесе лудостите си в дома му и сега той не знаеше какво да мисли. Може би приемаше, че тя намира за релаксиращо да се взира в храна и да се подлага на глад? Откъде можеше да е запознат със сбърканите машинации на една анорексичка?
- Чуй - заговори. - Просто... Мисля, че е време да си тръгна. Може ли да използвам телефона ти? Или вероятно ще е по-добре ти да ми поръчаш такси. В тоалетния си несесер имам двайсет лири за спешни случаи.
Той изключи телевизора и метна дистанционното управление.
- Хубаво - процеди и стана от дивана.
Тя го проследи с поглед, докато той се отдалечаваше с ентусиазма на тийнейджър, на когото бяха поръчали да изчисти стаята си. Защо се държеше така? Ако се беше нуждаела от един последен ясен знак, че е необходимо да си тръгне, за да съхрани приятелството им, то това беше този.
Сложи в устатата си последните яйца, бутна чинията си настрана и се изправи - после седна обратно и притисна длан към корема си. Като че храната увеличаваше обема си с всяка секунда, все едно някой надуваше балон в стомаха й.
Спенс се втурна към нея.
- Добре ли си?
- Май ядох прекалено много.
Той й помогна да стигне до спалнята.
- Дай си пет минути, остави храната да се смели. Не е нужно да хукваш на минутата, нали?
Като легна, тя се почувства по-добре. Кратка почивка, а после щеше да е накрак и да си тръгне оттук. Веднага щом болката отминеше.
- Съжалявам, че се държах като такава гадина - промълви Спенс, докато я завиваше грижливо. - Тази история с Андреас направо ме зашемети.
- Не се извинявай. Аз съм далече от идеална.
- Аз не мисля така.
- Толкова си мил.
- Нека ти донеса чаша топло мляко, за да отпиваш по малко - предложи той и стана.
Само от мисълта да погълне нещо повече й прилоша. Но в интерес на истината не беше яла толкова много, просто храната беше шок за тялото й, а топлото мляко винаги успокояваше стомаха й...