Рейчъл изключи телевизора. Главата й се изпълни от тънко свистене, все едно беше стояла прекалено дълго до колона, издаваща силен звук. Пак провери входната врата, прещракна с резето и задърпа. Не помръдваше. Беше го заключил в жлеба. Защо би постъпил така Спенс, ако отиваше само до магазина? Никой не би могъл да отвори отвън, тогава защо? Тя дръпна завесите. Прозорецът към алеята също беше заключен и ключа го нямаше.
Ако не я беше отвлякъл, защо не можеше да излезе? Озърна се и усети да я изпълва леденина.
Това не беше апартамент. Беше затвор.
Тридесет и девета глава
Мляко
Телефонът му Беше тръгнал за него, когато й прилоша. Помогна й да стигне до леглото, отиде за чаша мляко, върна се да каже, че ще отскочи до магазина, и това беше всичко. Значи би трябвало още да се зарежда. Втурна се към неговата стая, натисна несръчно бравата и едва не заплака, когато реши, че и тази е заключена, но се оказа, че проблемът е единствено в неспособността й да борави с врати. На втория опит се отвори рязко и се блъсна в стената.
Рейчъл застина. Преди да накърни личното му пространство, не беше ли редно да се увери, че е бил той? Толкова ли пресилено би било да си представи, че и той като Конрад е бил накиснат? И тя го приемаше просто така, без да си задава въпроси.
След всичко, през което беше преминала, не беше ли редно да не го обявява автоматично за виновен?
Ами ако беше той и това беше единственият й шанс да се измъкне?
Пристъпи смутено в стаята и застана до леглото, оглеждайки стените за контакти. Само да открие телефона. Щеше да е заключен, но би имала възможност да осъществи обаждане до службите за спешна помощ. С какъв друг избор разполагаше? Ако някой беше накиснал Спенс, името му щеше да бъде очистено.
Но защо не знаят къде живее? В болницата не разполагат ли с адрес? Или в банката му?
В контактите нямаше нищо включено, така че отвори чекмеджетата на нощното шкафче в издирване на резервни ключове, трябва да имаше резервни ключове, всеки имаше резервни ключове, но чекмеджетата бяха празни. Приближи до скрина в очакване да е пълен - беше приела, че е изнесъл вещите си от спалнята през онези първи кататонични дни, - но като се изключеше най-горното чекмедже, което съдържаше сгънатите му дрехи от изминалата седмица, в останалите нямаше нищо, дори конец. Нямаше как да не притежава повече вещи. Никак не изглеждаше нормално.
Прозорците. Бяха на последния етаж, но може би ако задумкаше, би привлякла нечие внимание. Изскочи от стаята му, завъртя се кръгом в кухнята и се върна да затвори вратата му. Той не знаеше, че тя знае. Това се явяваше нейното единствено предимство. Ако не успееше да се измъкне, докато той се върне, не биваше той да се досеща, че е претърсвала.
По паркинга или около портала нямаше и помен от Спенс. Може би беше видял новините, беше се стреснал и беше избягал. Може би това беше истинската причина да я заключи в стаята. Потропа колебливо по стъклото, но звукът беше приглушен и отекна обратно. Разгледа прозореца и по гръбнака й полазиха ледени тръпки. Беше с троен стъклопакет. Спокойно можеше да подкара самолет тук вътре и отвън нямаше да чуят повече от жужене. Заради начина, по който апартаментът беше отдръпнат назад, вероятността някой да я забележи от паркинга беше близка до нула. Това не я спря да задумка по стъклото и да крещи за помощ.
Отдръпна се, ридайеки. Първоначалният шок от осъзнаването на истината, че Спенс, Спенс, й беше причинил всичко това, най-накрая отмина и остави след себе си единствено ужасяващата действителност, че се намира в капан. Той щеше да се върне всеки миг. За да направи какво? Да я убие. Не и Спенс! Или пък изобщо нямаше да се върне, което значеше, че щом свършеше храната, тя щеше да умре от глад. О, върхът. Дявол я взел тази проклета ирония.
Нуждаеше се от оръжие. Ножовете за рязане не бяха прикрепени на магнитната лента до хладилника. Явно ги беше взел. Дръпна чекмеджетата под чайника. Нейните у дома бяха препълнени със сметки, батерии, самозалепващи се листчета, дребни монети, полупразни блистери парацетамол и милион разнородни други боклуци, останки от ежедневието, натъпкани там поради липса на по-логично място, където да отидат, но освен четирите комплекта прибори в най-горното те бяха празни също като онези в спалнята. След това провери шкафовете. Опаковките храна като ориз и спагети едва бяха наченати. Същото важеше за почистващите препарати под мивката. Импулсивно вклини рамо зад хладилника и го избута на няколко сантиметра напред. Коленичи и плъзна пръсти по ламинирания под. Нито троха. Спенс беше подреден, но никой не беше чак толкова чист. Особено пък предвид, че през изминалата седмица не го беше видяла да върши нищо повече, освен да зареди миялната. Живееше ли изобщо тук? Нищо чудно, че никой не знаеше къде са.