- Защо да не ти донеса онази чаша мляко?
- Не съм сигурна, че стомахът ми...
- Млякото винаги успокоява стомаха ти. Ти го каза.
- Не искам да продължавам да те карам да сновеш наоколо. Ще поспя, а после...
- Отидох до магазина специално заради теб. Не искаш да ме разочароваш, нали?
Той се обърна и напусна стаята без нито дума повече. Дали знаеше, че тя знае? Очевидно искаше от нея да погълне млякото. Какво щеше да предприеме? Да я отрови? Но защо би си създавал всички тези грижи, да поддържа фалшив живот, да я примами тук и да приключи всичко просто така?
От кухнята долетя засмукващият звук от отварянето на вратата на хладилника. И му беше оставила дъщеря си за цял ден. Припомни си как Лили я стисна за бузите и изкрещя в лицето й. Порязването! Ножът беше остър, дори тя се нарани, но като го премислеше отново, Лили не би стиснала острието, та да се пореже така дълбоко и колко вероятно беше да е търсила пастел под дивана? Спенс го беше направил и й беше поръчал да не казва нищо. Беше учила на семинар как да различава наличието на тормоз и как е възможно причиняващият тормоз да заплашва детето, че ще убие родителя, ако то признае истината. Заради това Лили я беше пренебрегвала в болницата. Не защото я мразеше, а защото се боеше за нея.
Изщракване, когато вратата на микровълновата се затвори. Бипкаше, докато Спенс нагласяваше таймера. Рейчъл се помъчи да потуши гнева си и се благодари на всички светии, задето не беше причинил нещо по-лошо на Лили.
Дали можеше да побегне? Да се добере до входната врата? Не можеше да си представи, че пак я е заключил.
Проблемът беше, че се чувстваше така изцедена. Беше й коствало всички усилия да мръдне на няколко сантиметра почти празния хладилник. Преди седмици би приела, че има шансове, но сега, дори да се вдигне от леглото, би изхабило останалата й енергия. Нямаше да се стигне кой знае до каква борба.
Не, най-добрият план беше да действа, като че ли нищо не се е променило. Налагаше се да го убеди, че не е видяла новините, че не знае как полицията ги издирва.
Спенс се върна в стаята и приближи до леглото, протегнал чаша мляко, все едно правеше жертвоприношение.
- Благодаря - промълви тя и я пое с надеждата, че той ще излезе, та да може да я излее в тоалетната. Нямаше доверие на нищо, получено от него. Понечи да я остави на нощното шкафче. - Ще го изпия след малко.
Той не помръдна.
- Най-добре да го изпиеш сега, преди да е изстинало.
Тя отпи и отново понечи да го остави.
- Хайде сега - подкани той. - Известно ти е, че трябва да го изпиеш цялото, та да успокои стомаха ти.
Какъв избор имаше?
Рейчъл повдигна чашата до устните си и го изпи.
Четиридесета глава
Издирване
В два през нощта лицето на Марк беше осветявано от мониторите, строени в широк полукръг на бюрото му.
Бащата на Рейчъл спря да крачи зад гърба му.
- Защо ги преглеждаш наново? Какво ще ни кажат, което вече не ни е известно?
- Какво друго да правя? - въздъхна Марк и очите му пробягаха по редовете текст, потребителски имена, продължителност на сесиите, 1Р адреси, от файловете в уейбсайта за лов на педофили.
- Можем да излезем...
- И какво да правим? Можеш да почукаш на всяка врата в страната и пак да не я откриеш.
- По-добре, отколкото да седя тук и да въртя палци. През целия си живот...
- Всичко трябва да бъде проверено. И най-малката подробност...
- ... съм я предавал и сега ще я изгубя завинаги.
- ... може да ни отведе до него.
- Тя е моя дъщеря, Марк. Представи си да беше Лили. Би ли седял тук, забил поглед в екрана?
Марк се завъртя на стола си.
- Ще я намерим. Обещавам.
- Ами ако не я намерим?
- Открих, че Спенс е фалшифицирал документите си от университета, нали? И че Роуина не е влизала в Австралия. Нали така?
- Някой трябва да я е видял. Или него. Ще принтирам листовки. Няма да се спра, докато цял Лондон не узнае за нея.
- Може да не са в Лондон.
- Тук са. Усещам го.
- Чуй, Джим. Знам, че си разстроен...
- Не съм в състояние да сторя нищо.
- Просто имам нужда от още време.
- Какво време, Марк? Ченгето каза, че първите четиридесет и осем часа...
- Защо Спенс ще се промъква в живота й през цялата изминала година само за да я убие?
- Кой знае какво й причинява този лунатик!
- Не повишавай глас, моля те! Лили вече се буди с кошмари.
- Съжалявам, аз...
- Наясно си, че правя всичко по силите си.