Можем само да градим предположения и относно мотивите на Ник да организира бягството ѝ. Допускаме, че връзката на предишната ѝ спътница Гленова с организацията „Мейдей“ била разкрита, което поставило в опасност и самия него, защото като член на Очите той прекрасно знаел, че Фредова също ще бъде разпитана. Наказанието за непозволен сексуален контакт с Прислужница било сурово, статутът му на Око нямало да го предпази. Обществото на Галаад било изтъкано от интриги и всеки можел да използва дадена постъпка, за да навреди на свой неоповестен враг в режима. Разбира се, самият Ник би могъл да я убие, и сигурно това би бил по-разумният курс на действие, но човешкото сърце все пак е значим фактор, а доколкото ни е известно, жената допускала вероятността да е бременна от него. Кой мъж от галаадския период би отхвърлил шанса да бъде баща — нещо толкова рядко и толкова високо ценено? Ето защо Ник извикал спасителен отряд Очи, които може да са били, а може и да не са били истински Очи, но със сигурност се намирали под негово разпореждане. Постъпка, с която най-вероятно е предизвикал собственото си падение. Това също няма как да узнаем.
Дали нашата разказвачка е успяла да се добере до външния свят и да си изгради нов живот? Или са я намерили в таванското ѝ укритие, арестували са я, изпратили са я в Колониите или „При Йезавел“, или дори са я екзекутирали? Колкото и да е красноречив нашият документ обаче, по тези въпроси той мълчи. Можем да призовем Евридика от света на мъртвите, но не можем да я принудим да отговори. А обърнем ли се, я зърваме само за миг, преди да ни се изплъзне и да избяга. Доколкото е известно на историците, миналото е необятна еклива тъмнина. Гласове може и да достигат до нас оттам, но думите им са пропити от непроницаемостта на матрицата, от която са породени. Колкото и да се опитваме, невинаги сме в състояние да ги дешифрираме прецизно на по-ярката светлина на своя ден.
Аплодисменти.
Някакви въпроси?
