— Къде е проклетата кола? — попита Гарвин.
— Не зная, Боб.
— Казах му да чака.
— Знам, Боб. Мъча се да го намеря.
— Боже Господи, най-простите неща. Не можеш да накараш дори тия тъпаци, шофьорите, да си вършат работата.
— Сигурно е отишъл до тоалетната.
— Е, и какво? Цял ден ли ще се бави? Проклетият Сандърс. Вярваш ли му?
— Не, Боб.
— Просто не проумявам. Не иска да се споразумеем. А аз отстъпвам. Предлагам му да запази работата си, предлагам му акциите, предлагам му всичко. И той какво прави? Господи!
— Не е играч за екип, Боб.
— Прав си. Отказва да се спогодим. Трябва да го накараме да седне на масата и да разговаряме.
— Трябва, Боб.
— Не го разбира — каза Гарвин. — Това е проблемът.
— Историята се появи в сутрешните вестници. Сигурно не е плеснат с ръце от удоволствие.
— Не, не го разбира.
Гарвин пак започна да крачи.
— Ето я колата — каза Блакбърн и посочи надолу към улицата.
Към бях се приближаваше линкълнът.
— Най-после. Виж какво, Фил. Писна ми да си губя времето със Сандърс. Помъчихме се да сме любезни, не успяхме. Това е положението. Какво трябва да направим, за да се усети?
— Мислех си — отговори Блакбърн. — Какво прави Сандърс? Какво излиза? Хвърля кал по Мередит, нали?
— Така е, по дяволите.
— Не се поколеба да я очерни.
— Има си хас.
— Но това, което твърди за нея, не е вярно. Когато очерняш обаче, не е задължително да казваш истината. Просто хората трябва да ти повярват.
— Е, й?
— Значи може би трябва да изпита същото на свой гръб.
— Какво да изпита? За какво говориш?
Блакбърн замислено гледаше приближаващата се кола.
— Мисля, че Том е способен на насилие.
— Глупости — отряза Гарвин. — Познавам го от години. Кротък е като агънце.
— Не — възрази Блакбърн и потри носа си. — Не съм съгласен. Според мен е способен. В колежа е играл футбол, напорист е. Играе също във футболния отбор на фирмата, блъска наляво и надясно. У него има склонност към насилие. Такива са повечето мъже в края на краищата — склонни са към насилие.
— Какви ги дрънкаш?
— Трябва да признаеш, че е упражнил насилие спрямо Мередит — продължи Блакбърн. — Крещял е. Удрял я е. Блъснал я е. Секс и насилие. Мъж, изгубил самообладание. Той е много по-як от нея. Сложи ги двамата един до друг и виж разликата. Много по-едър. По-силен. С просто око се вижда, че е склонен към насилие и грубости. Приятната външност е само прикритие. Сандърс е от ония мъже, които си изливат злобата, като нападат беззащитни жени.
Гарвин мълчеше. Изгледа Блакбърн с присвити очи.
— Няма да мине.
— Според мен ще мине.
— Никой разумен човек няма да ти повярва.
— Все пак някой ще се хване — отвърна Блакбърн.
— Така ли? Кой е той?
— Някой — повтори Блакбърн.
Колата спря до тротоара. Гарвин отвори вратата.
— Както и да е, аз едно знам: трябва да го накараме да преговаря — каза той, преди да се качи. — Трябва да го натиснем, за да седне на масата и да се споразумеем.
— Мисля, че ще се уреди — отговори Блакбърн. Гарвин кимна.
— В твоите ръце е, Фил. Направи го на всяка цена. Той се качи в колата. Блакбърн го последва.
— Къде се мота досега? — изкрещя Гарвин на шофьора.
Вратата се тръшна. Автомобилът потегли.
Сандърс и Фернандес се върнаха с колата на Алън в центъра за посредничество. Адвокатката слушаше разказа на Сандърс за разговора с Гарвин и клатеше глава
— Не е трябвало да се срещаш с него насаме. Нямаше да се държи така, ако и аз бях там. Наистина ли ти каза, че на жените трябва да се отстъпва?
— Да.
— Много благородно от негова страна. Намерил е добродетелна причина да защити човек, упражнил сексуален тормоз. Хитър ход. Всички трябва да седят със скръстени ръце и да гледат как нарушава закона само защото е жена. Страхотно, няма що!
Думите й вдъхнаха увереност на Сандърс. Срещата с Гарвин го бе разтърсила. Знаеше, че Фернандес му говори, за да го успокои и насърчи, но въпреки всичко му действаше.
— Целият разговор е смехотворен — отбеляза Фернандес. И после те заплаши ли? Сандърс кимна.
— Не се тревожи. Само блъфира
— Сигурна ли си?
— Абсолютно — увери го тя. — Празни приказки. Поне сега знаеш защо на мъжете им се разминава. Гарвин е изрецитирал познатите от години думи на всеки шеф: помисли от гледната точка на нападателя. Какво чак толкова е направил? Да не ровим в миналото. Всеки да си гледа работата. Пак ще бъдем едно голямо щастливо семейство.