— Невероятно — обади се Алън, който караше колата.
— Така е в наше време — каза Фернандес. — Тези приказки вече не минават. Впрочем на колко години е Гарвин?
— Почти на шейсет.
— Това обяснява нещата Блакбърн обаче трябва да му е казал, че няма да мине. Според закона Гарвин всъщност няма избор. Най-малкото трябва да премести Джонсън, не теб. А почти сигурно трябва да я уволни.
— Според мен няма да го направи — каза Сандърс.
— Разбира се, че няма да го направи.
— Тя е любимката му — отбеляза Сандърс.
— По-същественото е, че е заместник-директор на фирмата — уточни адвокатката, загледана през прозореца в пътя нагоре към центъра за посредничество. — Разбери, става дума единствено за власт. Сексуалният тормоз е свързан с властта, също както нежеланието на фирмата да реши проблема. Властта се самоотбранява Щом една жена се издигне в структурите на властта, те също започват да я защитават, както се случва и с мъжете. По същия начин не можеш да накараш един лекар да свидетелства срещу свой колега. Няма значение дали става дума за мъж или за жена Лекарите просто не свидетелстват едни срещу други. И толкоз. Шефовете на фирми не искат да разследват жалби срещу свои колеги, били те мъже или жени.
— Само дето жените не се издигат дотам.
— Да. Но нещата се променят. И жените могат да са несправедливи, точно както мъжете.
— Феминистки свине — вметна Алън.
— Хайде да не почваме — сряза го Фернандес.
— Кажи му данните — не отстъпи Алън.
— Какви данни? — заинтересува се Сандърс.
— Около пет процента от жалбите за сексуален тормоз се подават от мъже срещу жени. Броят им е относително малък. Но жените заемат едва пет процента от ръководните длъжности. Излиза, че жените и мъжете еднакво често подлагат подчинените си на сексуален тормоз. Колкото повече жени се издигат в службата, толкова повече расте процентът на мъжете, подали искове. Защото сексуалният тормоз е свързан с властта. Властта не е нито мъжка, нито женска. Който е седнал на шефското бюро, той има възможност да злоупотребява с властта си. Жените се възползват също толкова често, колкото мъжете. Пример за това е очарователната госпожа Джонсън, която големият шеф не иска да уволни.
— Гарвин казва, че не я уволнява, защото ситуацията е неясна.
— Според мен записът е повече от ясен — отсече Фернандес и се намръщи. — Спомена ли му за записа?
— Не.
— Добре. Тогава ще успеем да приключим до два часа. Алън стигна до паркинга и спря колата. Всички излязоха.
— Така — каза адвокатката. — Да видим какво сме направили с другите, които имат отношение към Мередит Джонсън. Остава предишният работодател…
— „Конрад Компютърс“. Правилно. Работим по нега
— Също предпоследният.
— „Симантек“.
— Да. Да не забравяме съпруга й…
— Имам разговор в „Ко Стар“.
— Ами историята с „Интернет“? „Приятелят“?
— Работим по него.
— Трябва да проверим училището, в което е учила Джонсън, и колежа „Васар“.
— Дадено.
— Важни са по-новите сведения. Съсредоточи се върху „Конрад“ и съпруга.
— Добре — каза Алън. — „Конрад“ ще създаде проблеми, защото доставя системи на правителството и на ЦРУ. Вече ми изпяха дежурната песен за политиката си на неутралност и не-разкриване на данни за бивши служители.
— Тогава да им се обади Хари. Бива го по небрежни препоръки. Може да ги поразтърси, ако продължат да упорстват.
— Добре. Сигурно ще се наложи.
Алън се върна в колата. Фернандес и Сандърс се запътиха към центъра за посредничество.
— Проверявате в предишните й местоработи ли? — попита той.
— Да. Другите фирми не обичат да дават уличаващи данни за бивши служители. Години наред не посочваха нищо освен датите на назначаване и напускане. Сега обаче съществува разпоредбата за така наречените „принудителни разкрития“ и „небрежност на препоръките“. Фирмите вече носят отговорност за неразкриване на проблеми с бивши служители. Затова можем да се опитаме да ги попритиснем. Но в крайна сметка е възможно да не получим необходимата ни уличаваща информация.