Отвън на двора се виждаше притъмнялото небе. Заплашваше пак да вали. До фонтаните Джонсън шушукаше с Хелър и Блакбърн. Фернандес ги наблюдаваше.
— Просто не разбирам — чудеше се адвокатката. — Ето ги пак, продължават да си приказват. Какво чак толкова обсъждат? Доверителката им излъга и после промени версията си. Несъмнено Джонсън е упражнила сексуален тормоз. Разполагаме със запис. За какво тогава говорят?
Фернандес постоя известно време мълчалива и намръщена
— Знаеш ли, трябва да призная, че Джонсън е невероятно умна — проговори тя накрая.
— Да — съгласи се Сандърс.
— Бърза е и е хладнокръвна.
— Ъхъ.
— Шеметно се е издигнала по служебната стълбица.
— Да.
— Как тогава… е допуснала да се озове в подобно положение?
— Какво искаш да кажеш? — не разбра Сандърс.
— Виж какво прави: нахвърля ти се още на първия ден след идването си на новата работа И то много напористо. Излага се на толкова опасности. Защо? Прекалено е умна, за да го направи.
Сандърс сви рамене.
— Да не мислиш, че се дължи само на неудържимия ти чар? — подхвърли Фернандес. — С цялото си уважение към теб все пак се съмнявам.
Той се усети, че мисли за времето, когато срещна за пръв път Мередит: тя провеждаше демонстрации и имаше навик да кръстосва крака винаги когато й задаваха въпрос, на който не можеше да отговори.
— Винаги прибягваше до секса, за да отвлече вниманието на хората. Много я бива.
— Сигурно — съгласи се Фернандес. — И от какво е искала да ни отвлече вниманието този път?
Сандърс не знаеше отговора Инстинктивно обаче усещаше, че нещо му убягва.
— Никой не знае какво представляват хората в интимен кръг — изрече той. — Познавах някога една жена: приличаше на ангелче, но се възбуждаше от бой.
— Аха — подметна Фернандес. — Прекрасно. Но не важи за Джонсън. Защото тя ми прави впечатление със своето самообладание, а поведението й спрямо теб е било различно.
— Ти самата го каза, има определен модел.
— Да. Може би. Но защо още от първия ден? Защо веднага? Според мен има друга причина.
— Ами аз? — попита Сандърс. — Да не смяташ, че и аз съм имал друга причина?
— Така ми се струва — съвсем сериозно го изгледа адвокатката, — но за това ще поговорим после.
Алън дойде откъм паркинга, клатейки глава.
— Какво намери? — попита го Фернандес.
— Нищо хубаво. Навсякъде удряме на камък — отвърна той и запрелиства бележника си. — И така Проверихме адреса в „Интернет“. Съобщението идва от „Зона У“. „Приятел“ е някой си доктор Артър А. Френд. Професор по неорганична химия във Вашингтонския университет. Името говори’ли ти нещо?
— Не — каза Сандърс.
— Не се учудвам. В момента професор Френд е в Северен Непал като консултант на непалското правителство. Заминал е преди три седмици и няма да се върне до края на юли. Затова едва ли той е истинският подател на съобщенията
— Излиза, че някой използва адреса му в „Интернет“.
— Според неговата секретарка е невъзможно. Кабинетът му е заключен, него го няма, а ключ има само секретарката. Затова никой няма достъп до неговия компютърен терминал. Секретарката твърди, че влиза в кабинета веднъж на ден, за да отговори на съобщенията по електронната поща на негово име, през останалото време компютърът е изключен. Никой освен нея не знае кода. Затова нямам представа.
— Значи съобщението идва от заключен кабинет? — попита намръщен Сандърс.
— Не знам. Продължаваме проверката. Засега обаче е пълна мъгла.
— Добре — обади се Фернандес. — Ами „Конрад Компютърс“?
— В „Конрад“ заеха много твърда позиция. Ще предоставят информация само на работодателя, тоест на „Диджи Ком“. В никакъв случай на нас. Казват, че работодателят не е проявил интерес. Когато ги понатиснахме, от „Конрад“ се обадиха в „Диджи Ком“, откъдето заявиха, че не се интересуват от информацията им.
— Хмм.
— После съпругът — продължи Алън. — Говорих с един човек, който е работил в неговата фирма „Ко Стар“. Разправя, че съпругът й я мрази и дълго може да приказва против нея. Но тъкмо сега е в отпуска в Мексико с новата си приятелка и ще се върне следващата седмица.
— Много лошо.
— „Новел“ — каза Алън. — На разположение са сведенията само за последните пет години. Предишните данни се пазят в управлението им в Юта. Нямат представа какво би могло да излезе оттам, но са готови да ни предоставят информация, ако си платим. Ще ни трябват две седмици.