Остин
Фредерик Коен 2/4/90 Напуснал Друга работа
„Скуайър Стс“
Робърт Или 1/6/90 Преместен По собств. желание
Сиатъл
Майкъл Бакс 11/8/90 Преместен По собств. желание
Малайзия
Питър Солц 4/1/91 Напуснал Друга работа
„Новел“
Рос Уолд 5/8/91 Преместен По собств. желание
Корк
Ричард Джаксън 14/11/91 Напуснал Друга работа
„Алдъс“
Джеймс френч 2/2/92 Преместен По собств. желание
Остин
Фернандес прегледа списъка.
— По всичко личи, че е опасно да работиш за Мередит Джонсън. Виждаш класическия модел: хората се задържат само няколко месеца, после напускат или подават молба да бъдат преместени другаде. Всичко е доброволно. Никой не е изхвърлен, за да се избегне съдебно дело за неправомерно уволнение. Класика. Познаваш ли някого от списъка?
— Не — поклати глава Сандърс. — Но трима са в Сиатъл.
— Виждам само един.
— Не, „Алдъс“ също е тук. А „Скуайър Системс“ е в Белвю. Значи Ричард Джаксън и Фредерик Коен също са тук.
— Можеш ли да научиш подробности при какви условия са напуснали? — попита Фернандес. — Току-виж, ни свършили работа. Защото, ако фирмата е платила, разполагаме с фактически аргументи.
— Не — поклати глава Сандърс. — Финансовите данни са извън минималния достъп.
— Все пак опитай.
— Какъв е смисълът? Системата е затворена.
— Направи го де — подкани го пак адвокатката. Сандърс се намръщи.
— Смяташ ли, че ме следят?
— Сигурна съм.
— Добре.
Той набра параметрите и натисна клавиша за търсене на данни. Отговорът не закъсня.
ТЪРСЕНЕТО НА БАЗА ФИНАНСОВИ ДАННИ Е ИЗВЪН ДОСТЪПА НА НУЛЕВО НИВО (0).
Сандърс сви рамене.
— Точно както Си мислех. Никакъв гювеч.
— Важното е, че зададохме въпрос — отбеляза Фернандес. — Той ще ги раздвижи.
Сандърс се беше запътил към асансьорите, когато забеляза, че Мередит се приближава заедно с трима от ръководството на „Конли-Уайт“. Бързо се извърна, тръгна към стълбището и заслиза надолу. По стълбите беше пусто.
Вратата на долната площадка се отвори и Стефани Каплан се заизкачва към горния етаж. Сандърс нямаше желание да разговаря с нея. В края на краищата Стефани беше финансов директор и бе близка с Гарвин и Блакбърн. Все пак реши да я поздрави дружелюбно:
— Как си, Стефани?
— Здрасти, Том — отвърна тя и кимна хладно, сдържано. Сандърс я подмина и слезе още няколко стъпала, когато я чу да казва:
— Съжалявам, че ти е толкова трудно. Той се спря. Каплан стоеше на горната площадка и го гледаше оттам: Двамата бяха сами на стълбището.
— Оправям се — отговори й той.
— Знам. И все пак сигурно ти е трудно. Толкова много неща наведнъж, а никой не ти дава информация. Объркваш се, когато обмисляш положението.
Никой не ти дава информация ли?
— Ами да — бавно изрече Сандърс. — Трудно е да обмисляш положението, Стефани. Тя кимна.
— Помня времето, когато започнах работа — подхвана Каплан. — Имах приятелка, получи много хубава длъжност във фирма, която обикновено не издигаше жени на ръководни постове. Новата й работа беше много напрегната Тя обаче се гордееше с начина, по който се справя с проблемите. После обаче се оказа, че са я назначили, защото в нейния отдел имало финансов скандал и искали да прехвърлят вината върху нея. Затова я бяха повишили. Тя беше изкупителната жертва. А когато я уволниха, не разбра откъде й идва.
Сандърс я гледаше втренчено. Защо му разказваше всичко това?
— Интересна случка — каза той.
— Помня я до ден-днешен — кимна Каплан. На горната площадка се отвори врата и се разнесе шум от стъпки. Без да продума, Каплан се обърна и продължи нагоре. Сандърс поклати глава и се запъти надолу.
В редакцията на сиатълския вестник „Поуст Интелидженсър“ Кони Уолш вдигна поглед от екрана на компютъра и каза:
— Не се занасяй!
— Не се занасям — увери я Елинор Врийс, която стоеше до нея. — Спирам материала.
Тя хвърли разпечатката върху бюрото на Уолш.
— Но ти знаеш кой е източникът ми — възрази журналистката. — Знаеш също, че Джейк чу целия разговор. Записахме всичко, Елинор. До най-малките подробности.
— Знам.
— Е, като имаш предвид източника, как можеш да допуснеш, че фирмата ше ни съди? — попита Уолш. — Елинор, едвам се докопах до тази шибана история.