— Имаш ли една минутка?
— Разбира се.
— Само исках да повторя лично пред теб колко съжалявам за всичко. Притиснати от сложните фирмени проблеми, човешките ценности могат да се изгубят въпреки добрите намерения. Искаме да бъдем справедливи към всички, но невинаги успяваме. А какво е фирмата, ако не група хора, група човешки същества? Всички сме хора в края на краищата. Както е казал Александър Поуп: „Всички сме само човеци.“ Като имам предвид цялата ти добрина, искам да ти кажа…
Сандърс не го слушаше. Беше уморен. От обясненията долови само, че Фил е объркал нещата и сега се опитва да ги оправи в обичайния си стил — като се лепне за човек, когото неотдавна е заплашвал.
— Ами Боб? — прекъсна излиянията му Сандърс.
След като всичко свърши, изпитваше смесени чувства към Гарвин. Нахлуха спомени от първите му дни във фирмата. Гарвин му беше като баща и сега Сандърс искаше да чуе неговата дума. Искаше извинение. Нещичко, колкото и дребно да е то.
— Сигурно на Боб ще му трябват няколко дни да се съвземе — каза Блакбърн. — Беше му много трудно да вземе решението. Наложи се доста да се потрудя пред него заради теб. Сега той трябва да измисли как ще каже на Мередит. Нали разбираш?
— Аха.
— После обаче ще поговори и с теб. Сигурен съм. Междувременно ми се искаше да обсъдим някои въпроси за утрешното съвещание — вметна Блакбърн. — Трябва да информираме техния шеф Мардън и ще го направим малко по-официално от обикновено. Ще работим в голямата заседателна зала на пар-тера. Ще започнем в девет и ще продължим до десет часа. Мередит ще председателства съвещанието и ще даде думата на всички ръководители на отдели за кратки изложения по успехите и проблемите на тяхната работа. Първо Мери-Ан, после Дон, после Марк и накрая ти. Ще имате по три-четири минути. Говори прав. Сложи костюм и вратовръзка. Използвай нагледни материали, ако имаш, но не навлизай в технически подробности. Направи само общ преглед. При теб ще се интересуват главно от „Туинкъл“.
Сандърс кимна.
— Добре. Няма обаче какво ново да докладвам. Още не сме изяснили какъв е проблемът с устройствата.
— Хубаво. Мисля, че никой не очаква да сме готови с решението. Просто подчертай успеха на прототипите и досегашното преодоляване на производствените проблеми. Не отстъпвай, наблегни на динамиката. Ако имаш прототип или макет, не е лошо да го донесеш.
— Добре.
— Нали си знаеш урока — светло и розово дигитално бъдеще, дребни технически уловки, които не могат да спрат напредъка.
— Мередит съгласна ли е? — заинтересува се Сандърс, леко обезпокоен от новината, че тя ще ръководи съвещанието.
— Мередит очаква всички шефове да бъдат в добро настроение. Едва ли са технически специалисти. Няма да има проблем.
— Добре.
— Обади ми се довечера, ако искаш да обсъдим изказването ти — предложи Блакбърн. — Или рано сутринта. Да изпипаме съвещанието и после ще продължим. Промените ще направим следващата седмица.
Сандърс кимна.
— Фирмата се нуждае точно от хора като теб — каза Блакбърн. — Ценя проявеното разбиране, И още веднъж, Том, извинявай.
Той си тръгна.
Сандърс се обади на диагностиците, за да провери има ли новини. Никой не отговори. Отиде до шкафа зад бюрото на Синди и взе нагледните материали — схематичен чертеж на устройството „Туинкъл“ и схема на производството в Малайзия. Можеше да ги покаже на поставки по време на изказването си.
Като се замисли обаче, видя, че Блакбърн е прав. Нямаше да е зле да представи прототип или макет. Сигурно трябваше да носи едно от устройствата, които Артър бе изпратил от Куала Лумпур.
Това му напомни, че трябва да му се обади в Малайзия. Набра номера.
— Кабинетът на господин Кан.
— Обажда се Том Сандърс.
Гласът на секретарката прозвуча изненадано.
— Господин Кан не е тук, господин Сандърс.
— Кога очаквате да се върне?
— Извън службата е, господин Сандърс. Нямам представа кога ще се върне.
— Ясно.
Сандърс се намръщи. Странно! Тъй като Мохамед Джафар отсъстваше, Артър едва ли би оставил завода без надзор.
— Да му предам ли нещо? — попита секретарката.
— Не, благодаря.
Той затвори телефона, слезе на третия етаж при програмисгите на Чери и сложи картата си в отвора, за да влезе. Картата изхвръкна, замига сигнал 0000. Сандърс не съобрази веднага, че са го лишили от достъп. После се сети за другата карта, която бе намерил. Напъха я в процепа и вратата се отвори. Сандърс влезе вътре.