Беше изненадан, че всичко е пусто. Програмистите имаха странно работно време и почти винаги някой работеше, дори посред нощ.
Отиде до залата за диагностика, където проучваха устройствата. Там имаше многобройни поставки, обградени от електронна техника и черни дъски. Устройствата стояха на поставките, покрити с бели кърпи. Ярките кварцови лампи на тавана бяха угасени.
От съседна стая долетяха звуци на рокендрол. Сандърс надникна вътре. Видя само един двайсетинагодишен програмист, който пишеше нещо. До него гърмеше транзистор.
— Къде са останалите? — попита Сандърс. Програмистът го погледна.
— Днес е третата сряда от месеца.
— Е, и какво?
— Всяка трета сряда има среща на СПП.
— О! — В Сдружението на програмистите практици, или СПП, членуваха специалисти в областта на програмирането от Сиатъл. Беше основано от „Майкро Софт“ преди няколко години и организираше и светски, и професионални прояви. — Знаеш ли какво откриха диагностиците?
— За жалост не — поклати глава програмистът. — Дойдох преди малко.
Сандърс се върна в залата за диагностика. Светна една от лампите и внимателно дръпна бялата покривка от устройствата. Видя, че са отворени само три от изпратените СД-РОМ устройства, които лежаха разглобени под лупи и електронни тръби на работната маса. Останалите седем бяха подредени отстрани, още бяха в найлоновите си опаковки.
Погледна черните дъски. На едната се виждала няколко уравнения и набързо надраскани данни. На другата беше изписана блок-схема:
А. Несъвм. контр. ВЛСИ? захр?
Б. Оптически деф-? рег. на напрежение?/подаване?/серво?
В. Лазер Р/О (а, б, в)
Г. Общо мех.
Д. Дяволи
Сандърс не разбра кой знае колко. Пак се вгледа в масите, надникна в приборите за изпитания. Всичко изглеждаше съвсем обичайно с изключение на комплекта свредели върху масата и няколкото бели кръгли пластини в найлонови опаковки — приличаха на фотографски филтри. Имаше също полароидни снимки на устройствата на различни етапи от разглобяването — екипът документираше работата си. Три снимки бяха отделени и подредени една след друга, като че имаха някакво значение, което убягваше на Сандърс. На тях се виждаха само чипове върху зелена електронна платка.
Погледна самите устройства, като внимаваше да не размести нещо. После се обърна към все още неразопакованите бройки. При по-обстоен преглед се виждаше, че найлоновата опаковка на четири от тях е пробита на съвсем малки дупчици.
До тях лежеше спринцовка и отворена тетрадка с колонка цифри:
ЧЕО
7
11 (повторно 11)
5 2
В долния край на страницата някой бе надраскал: „По дяволите, ще ти избоде очите!“ За Сандърс обаче съвсем не беше очевидно. Реши, че е най-добре довечера да се обади на Дон Чери и да го помоли за обяснение. Междувременно взе едно от неразопакованите устройства за съвещанието на следващия ден.
Излезе от залата за диагностика, нарамил нагледните материали и поставките, които се блъскаха в краката му. Запъти се надолу към заседателната зала на партера, където имаше отделно помещение за съхраняване „а предварително подготвените нагледни материали. Можеше да ги заключи там.
Във фоайето мина покрай гишето за информация, където се бе разположил чернокож пазач: гледаше бейзболен мач но телевизията и кимна на Сандърс. Той тръгна към дъното на коридора, като се движеше безшумно по меките килими. На етажа беше тъмно, но в заседателната зала светеше. Светлините се виждаха иззад ъгъла.
Когато наближи, Сандърс чу гласа на Мередит Джонсън.
— И после?
Отговори й неясен мъжки глас. Сандърс спря.
Застана в тъмния коридор и се ослуша. От мястото си не виждаше залата.
След миг мълчание Джонсън каза:
— Добре, значи Марк ще говори за проектантската работа.
— Да, тя ще е включена в неговото изказване — поясни мъжът.
— Хубаво — съгласи се Джонсън. — Тогава какво…
Сандърс не чу останалото. Бавно и тихо започна да се приближава по килима. Надникна предпазливо зад ъгъла. Все още не виждаше самата заседателна зала, но пред нея в коридора имаше голяма хромова скулптура във формата на самолетно витло. В огледалната й повърхност видя отражението на Мередит, която се разхождаше из залата. Мъжът с нея беше Блакбърн.