Мередит седна Сандърс й държа стола.
— Искаш ли нещо? — осведоми се Фернандес.
— Току-що привърших, благодаря.
— Кафе? Нещо друго?
— Не, благодаря. Сандърс седна Мередит се наведе.
— Боб ми разказа за плановете да обособи акционерно дружество. Много е вълнуващо. Всичко върви с пълна скорост. Сандърс я гледаше изумен.
— Има цял списък с предложения за име на новата фирма, когато се отдели догодина. Как ви се струват? „Спийд Кор“, „Спийд Стар“, „Прайм Кор“, „Тааисан“ и „Тензор“. Според мен има фирма „Спийл Кор“, която произвежда части за автомобили. „Спийд Стар“ е много търговско, чак нагло. „Прайм Кор“ е по-скоро за взаимоспомагателна каса. Какво ще кажете за „Талисан“ и „Тензор“?
— Тензорът е вид лампа — обади се Фернандес.
— Добре. Но „Талисан“ е хубаво според мен.
— Смесеното дружество на „Епъл“ и „Ай Би Ем“ се казва „Талиджент“ — възрази Сандърс.
— О, прав си. Много си приличат. Ами „Майкро Дин“? Не е лошо. Или пък „Ей Ди Джи“ от първите букви на „Нови графични режими“? Стават ли, какво ще кажете?
— „Майкро Дин“ не е лошо.
— И аз така мисля. Има още едно… „Ано Дин“.
— Това е болкоуспокояващо — обясни Фернандес.
— Какво?
— Анодинът е болкоуспокояващо средство. Наркотик.
— О! Остави го тогава И последното, „Син Стар“.
— Като за трафиканти на наркотици.
— Така е. Имаме обаче цяла година да измислим нещо по-добро. „Майкро Дин“ не е лошо като начало. Съчетава „микро“ с „динамо“. Създава положителни асоциации, нали?
Още преди да й отговорят, тя бутна назад стола.
— Трябва да вървя. Реших, че е добре да сте в течение. Благодаря за помощта Лека нощ, Луиз. Том, до утре.
Подаде ръка и на двамата, после прекоси ресторанта, за да иде при Гарвин. Двамата се приближиха до масата на хората от „Конли“, за да ги поздравят.
Сандърс гледаше след нея.
— Положителни асоциации — повтори той. — Господи! Обсъжда имена за фирмата, без дори да знае с какво ще се занимава.
— Голямо представление беше.
— Разбира се — съгласи се Сандърс. — Бива я по представленията Но то нямаше нищо общо с нас. Беше предназначено за тях.
Той кимна към хората от „Конли-Уайт“, седнали в другия край на ресторанта. Гарвин се здрависваше с всеки поотделно, Мередит разговаряше с Джим Дейли. Очевидно й каза някаква шега, защото тя се засмя и отметна глава, показвайки дългата си шия.
— Единствената причина да разговаря с нас беше да създаде впечатление, че ако утре ме уволнят, тя няма пръст в тая работа.
Фернандес плати сметката.
— Искаш ли да вървим? — предложи тя. — Трябва да проверя още няколко неща.
— Така ли? Какво?
— Алън може да ни е приготвил нещичко. Не е изключено.
Гарвин се сбогуваше с хората от „Конли“. Помаха им и отиде при Кармин.
Мередит остана до масата. Стоеше зад Джон Конли с ръце на раменете му. докато говореше с Дейли и Ед Никълс. Ед Никълс каза нещо, погледна над очилата си, Мередит се засмя и отиде до него, за да види листовете с данните. Доближи глава плътно до Никълс. Кимаше, говореше и сочеше страниците.
Проверяваш погрешна фирма.
Сандърс се загледа в Мередит, която се усмихваше и се шегуваше с тримата от „Конли-Уайт“. Какво му бе казал Блакбърн предния ден?
Въпросът е, Том, че Мередит Джонсън има големи връзки в тази фирма. Направила е впечатление на много влиятелни хора.
Като Гарвин.
Не само Гарвин. Мередит е укрепила позициите си в няколко насоки.
В „Конли-Уайт“ ли?
Да. И там.
Фернандес се изправи. Сандърс я последва.
— Знаеш ли какво, Луиз?
— Какво?
— Проверявахме погрешна фирма.
Фернандес се намръщи, после погледна към масата на „Конли-Уайт“. Мередит кимаше до Ед Никълс, сочеше нещо с една ръка, с другата се опираше на масата. Пръстите й го докосваха. Той гледаше страниците над очилата си.
— Тъпите очила — каза Сандърс.
Нищо чудно, че Мередит не повдигна обвинения в тормоз срещу него. Би било крайно неудобно заради връзката й с Ед Никълс. И нищо чудно, че Гарвин няма да я уволни. Нещата изглеждаха съвсем логични. Никълс и без това не поддържаше безрезервно сливането — може би единствено връзката му с Мередит го караше да продължи.