— Коридор — прошепна Фернандес.
Коридорът продължаваше да се самоизгражда. Изплуваха все нови и нови подробности. По стените се появиха шкафове и чекмеджета. Оформиха се колони. Откриха се сводове към други коридори. Появилите се по стените аплици сами се включиха. Колоните започнаха да хвърлят сенки по мраморния под.
— Прилича на библиотека — обади се Фернандес. — На старовремска библиотека.
— Да, в тази част.
— Колко части има?
— Не зная точно.
Сандърс тръгна напред. Тя забърза да го настигне. През слушалките долиташе звукът от стъпките им по мраморния под — интересно хрумване на Чери.
— Идвал ли си тук преди? — попита Фернандес.
— Преди няколко седмици. Още не беше завършен.
— Къде отиваме?
— Не съм съвсем сигурен. Но някъде тук има проход към базата данни на „Конли-Уайт“.
— Къде сме сега?
— В данните, Луиз. Всичко около нас е само данни.
— И коридорът ли?
— Няма коридор. Виждаме само цифри. Това е базата данни на „Диджи Ком“ — съвсем същата като тази, която хората ползват всеки ден на служебните си компютри. Само че ни е представена пространствено.
Фернандес вървеше до него.
— Кой ли е проектирал вътрешното обзавеждане?
— Следвали са архитектурата на истинска библиотека. Май й Оксфорд.
Стигнаха разклонение, откъдето започваха нови коридори. Над главите им увиснаха големи табели: „Счетоводство“, „Личен състав“, „Маркетинг“.
— Разбрах — каза Фернандес. — Сега сме в базата данни на твоята фирма.
— Правилно.
— Изглежда невероятно!
— Да. Само че не ни е нужно. Трябва някак да се доберем до „Конли-Уайт“.
— Как?
— Не зная. Трябва ми помощ.
— Помощта е при вас — обади се тих глас до него. Сандърс се огледа и видя ангелче на ръст около педя и половина. Беше бяло и кръжеше във въздуха покрай главата му. В ръцете си държеше трепкаща свещ.
— По дяволите! — не се стърпя Луиз.
— Извинете — каза ангелчето. — Това команда ли е? Не разпознавам израза „По дяволите!“.
— Не — побърза да се намеси Сандърс. — Не е команда. Помисли колко внимателни трябва да бъдат, за да не разрушат системата.
— Много добре. Очаквам вашите команди. — Ангелче, имам нужда от помощ. — Помощта е при вас.
— Как да вляза в базата данни на „Конли-Уайт“?
— Не разпознавам израза „базата данни на «Конли-Уайт»“.
Логично, заключи Сандърс. Екипът на Чери не би програмирал нищо за „Конли-Уайт“ в системата за помощ. Трябваше да формулира въпроса си по-общо.
— Ангелче, търся една база данни.
— Много добре. Достъп до базите данни има чрез клавиатурата.
— Къде е клавиатурата? — попита Сандърс.
— Свийте ръка в юмрук.
Сандърс го послуша, във въздуха изникна сива клавиатура, която сякаш влезе в ръката му. Той я придърпа към себе си и я погледна.
— Хитро — обади се Фернандес.
— Знам и шеги — рече ангелчето. — Искате ли да чуете някоя?
— Не — отказа Сандърс.
— Много добре. Очаквам вашите команди. Сандърс се загледа в клавиатурата. Виждаха се многобройни операционни команди със стрелки и клавиши.
— Какво е това, най-сложното устройство за дистанционно управление в света ли? — попита Фернандес.
— Нещо подобно.
Сандърс намери клавиш, на който пишеше: ДРУГИ БД. Сигурно този му трябваше. Натисна го. Не стана нищо. Пак натисна.
— Входът се отваря — обяви ангелчето.
— Къде? Не виждам нищо.
— Входът се отваря.
Сандърс зачака. После осъзна, че системата на „Диджи Ком“ трябва да се свърже с далечна база данни, което отнема време.
— Свързваме… готово — обяви ангелчето. Стената на Коридора започна да се топи. Двамата видяха зейнала голяма черна дупка и зад нея нищо.
— Страшно! — каза Фернандес.
Очертаха се контурите на нов коридор. Пространствата едно по едно се запълваха и създаваха впечатление за твърди тела.
— Този изглежда различно — отбеляза адвокатката.
— Връзката е по високоскоростната линия Т-1 — каза Сандърс. — Въпреки това става много по-бавно.
Коридорът се самоизграждаше пред очите им. Този път стените бяха сиви. Пред тях се появяваше черно-бял свят.