Тя забързано излезе от кабинета, където Сандърс продължаваше да седи. След миг надникна секретарката.
— Мога ли да ви помогна с нещо?
— Не — бавно поклати глава Сандърс. — Тъкмо си тръгвах.
В колата на път към съда Луиз Фернандес разказа историята на Сандърс на двамата стажант-адвокати, мъж и жена, които пътуваха заедно с нея. Жената попита:
— Не му ли вярваш?
— Кой знае? — отвърна Фернандес. — Всичко се е случило зад затворени врати. Невъзможно е да се разбере. Младата адвокатка поклати глава.
— Просто не мога да си представя, че една жена ще се държи така. Толкова агресивно.
— А защо не? — възрази Фернандес. — Да предположим, че става дума не за тормоз, а примерно за подразбиращо се обещание между мъж и жена. Мъжът твърди, че насаме му е обещана голяма премия, жената отрича. Ти ще кажеш ли, че мъжът лъже само защото една жена не би постъпила по този начин?
— Не, при това положение не.
— При това положение допускаш, че всичко е възможно.
— Но тук не става дума за споразумение — продължи жената, — а за сексуално поведение.
— Защо смяташ, че жените са непредсказуеми в договорните си отношения, но са стереотипни в интимните си връзки?
— Едва ли думата стереотипни е най-подходяща — отбеляза събеседничката на Фернандес.
— Току-що каза, че според теб една жена не може да се държи агресивно в секса Това не е ли стереотип?
— Ами не. Не е стереотип, защото е истина Жените се различават от мъжете в секса
— А чернокожите имат чувство за ритъм — подхвърли Фернандес, — азиатците са работохолици, испаноезичните избягват преките сблъсъци…
— Това е друго. Има и научни изследвания. Мъжете и жените дори говорят по различен начин.
— Аха, изследванията, които показват, че жените не ги бива толкова в деловата дейност и стратегическото мислене.
— Не. Тези изследвания са погрешни.
— Така значи! Тези изследвания са погрешни. Но изследванията за сексуалните различия са верни, така ли?
— Разбира се. Понеже сексът е в основата. Той е първичен нагон.
— Не виждам защо. Той се използва с най-различни цели.
Като взаимоотношение, като начин за одобряване, като предизвикателство, като предложение, като оръжие, като заплаха Може да се използва по най-сложни начини. Не си ли забелязала? Жената скръсти ръце.
— Не съм убедена.
Младият мъж се обади за пръв път.
— Какво каза на човека? Да не завежда дело ли?
— Не. Но му обясних какви проблеми има.
— Как трябва да постъпи според теб?
— Не знам — отговори Фернандес. — Но знам какво е трябвало да направи.
— Какво?
— Ужасно е да се каже. Но при тези обстоятелства? Без свидетели? Сам в кабинета с шефката си? Вероятно е трябвало да си затваря устата и да я начука. Защото сега горкият човек няма никакъв избор. Ако не внимава, животът му е съсипан.
Сандърс бавно се връщаше към площад Пайъниър.
Дъждът бе спрял, но следобедът все още беше влажен и мрачен. Мокрият паваж под краката му стръмно се спускаше надолу. Покривите на небостъргачите наоколо бяха обвити в ниска студена мъгла.
Не знаеше какво точно е очаквал да чуе от Луиз Фернандес, но в никакъв случай не и подробно описание на възможността да бъде уволнен, да ипотекира къщата си и никога да не си намери работа.
Беше зашеметен от внезапния обрат в живота си и от мисълта колко крехко е съществуванието му. Само преди два дни беше ръководител със солидно положение и многообещаващо бъдеще. Сега го заплашваха позор, унижение и безработица. Чувството за сигурност се бе изпарило.
Обмисляше въпросите, зададени от Фернандес — изобщо не му бяха хрумва.и. Защо не е споделил с никого. Защо не е водил бележки. Защо не е заявил недвусмислено на Мередит, че поведението й е нежелано. Адвокатката работеше в свят на правила и разграничения, които не му бяха съвсем ясни и досега изобщо не го бяха вълнува.и. Но излизаше, че разграниченията имат жизнено значение.
Положението ви не е розово, господин Сандърс.
Въпреки всичко… как можеше да го предотврати? Какво трябваше да направи? Започна да прехвърля наум възможностите.
Можеше да се обади на Блакбърн веднага след срещата с Мередит и подробно да му разкаже как е постъпила тя с него. Можеше да се обади от ферибота и да я изпревари с оплакването си. Какво щеше да се промени? Как щеше да постъпи Блакбърн?