— Може би.
— Вярвай ми, точно така ще стане. Значи не можеш да заведеш дело. Какво друго можеш да направиш? Да отидеш в Остин ли? За Бога!
— Мисля си — каза Сандърс. — Тя ме обвини в сексуален тормоз, но няма официално да повдигне обвинения. Все се чудя защо.
— Има ли значение? — раздразнено махна с ръка Сюзан. — Може да има един милион причини. Фирмена политика. Или Фил я е разубедил. Или Гарвин. Причината е без значение. Том, осъзнай фактите: нямаш избор. Вече нямаш, глупако.
— Сюзан, успокой се!
— Майната ти, Том. Ти си нечестен и безотговорен.
— Сюзан…
— Женени сме от пет годили. Не заслужавам такова отношение.
— Успокой се! Точно това се мъча да ти обясня: имам избор.
— Том! Нямаш.
— Не си права — възрази Сандърс. — Имам, защото ситуацията е много опасна. Опасна е за всички.
— Какво значи това?
— Да предположим, че Луиз Фернандес ми е казала истината за съдебното дело.
— Сигурна съм. Тя е добър адвокат.
— Но не гледаше на случая от позицията на фирмата. Гледаше от позицията на ищеца
— Ами да, нали ти си ищецът.
— Не, не съм — настоя Сандърс. — Аз съм потенциалният ищец.
Настъпи тишина.
Сюзан го загледа изпитателно и се намръщи. Видимо обмисляше казаното.
— Ти се шегуваш.
— Не.
— Сигурно си полудял.
— Не. Виж какво е положението. „Диджи Ком“ е на път да се слее с много консервативна фирма от източното крайбрежие. Фирма, която веднъж се е отказала от сливане, защото около един служител се е вдигнал шум. Примерно е нагрубил секретарка на временен трудов договор при уволнението й и „Кон-ли-Уайт“ се отдръпва Много държат на доброто си име. А това означава, че никой в „Диджи Ком“ не иска съдебно дело за сексуачен тормоз срещу новата директорка.
— Том. Даваш ли си сметка какво говориш?
— Да.
— Ако го направиш, те ще побеснеят. Ще се опитат да те унищожат.
— Знам.
— Говори ли с Макс? Може би е хубаво да му кажеш.
— По дяволите Макс. Той е един побъркан старец.
— На твое място бих се посъветвала с него. Защото нещата не са в твои ръце, Том. Никога не си участвал във вътрешните боричкания. Не знам дали ще се справиш.
— Мисля, че ще успея.
— Ще бъде ужасно. След ден-два ще съжаляваш, че не си приел предложението за Остин. — Майната му.
— Ще стане много напечено, Том. Ще изгубиш приятелите си.
— Майната им.
— Значи си готов.
— Готов съм. — Сандърс погледна часовника си. — Сюзан, искам да заведеш децата при майка си за няколко дни. — Тъща му живееше във Финикс. — Ако веднага се прибереш и стегнеш багажа, ще успееш за полета в осем часа Запазил съм три места.
Сюзан се загледа в него, сякаш го виждаше за пръв път.
— Значи наистина ще го направиш… — бавно изрече тя.
— Да. Ще го направя.
— Божичко!
Сюзан се наведе, взе от пода дамската си чанта и извади бележника.
— Не искам вие с децата да се забърквате — обясни Сандърс. — Не искам никой да им пъха новинарска камера под носа, Сюзан.
— Само за минутка… — Жена му преглеждаше списъка на ангажиментите си. — Мога да отложа тази среща.. И… задочното съвещание… Да — Тя вдигна очи — Да, мога да отсъствам няколко дни. — После погледна часовника си. — А сега да се прибирам и да стягам багажа.
Сандърс също се изправи и двамата излязоха от ресторанта. Валеше, улицата беше сива и мрачна. Сюзан погледна нагоре и целуна мъжа си по бузата
— Успех, Том. Внимавай.
По лицето й се четеше уплаха. От това и той се уплаши.
— Всичко ще се оправи.
— Обичам те — каза тя и бързо се отдалечи под дъжда Сандърс почака, за да види дали няма да се обърне, но Сюзан продължи нататък.
Докато се връщаше в службата, Сандърс внезапно осъзна колко самотен се чувства. Сюзан заминаваше с децата. Той оставаше сам. Беше си въобразил, че ще му олекне, че ръцете му ще се развържат, но вместо това се чувстваше изоставен и изложен на опасност. Потръпна от студа и пъхна ръце в джобовете на шлифера.
Не се справи добре с разговора по време на обяда Сюзан щеше да замине и да си мисли за отговорите му.
Защо не ми каза?
Не намери подходящи думи, за да й отговори. Не можа да изрази смесените си чувства от случката предния ден. Вината, усещането, че е омъжен, че е сбъркал, макар да не бе сторил нищо лошо.