Можеше да ми кажеш.
Не беше направил нищо нередно, продължаваше да си повтаря. Защо тогава не беше споделил с нея? Нямаше отговор. Мина покрай магазин за графики, сетне покрай друг — за фаянс и порцелан с витрина в бяло.
Не си ми казал, защото не си искал.
Но това беше лишено от смисъл. Защо да не иска да й каже? В мислите му пак нахлуха образи от миналото: белият колан за жартиери… купа пуканки… витражът на вратата на апартамента
Стига глупости, Том. Това няма нищо общо с мене.
Кръв по бялата мивка в банята, Мередит й се смее. Защо ли се смееше? Сандърс не се сещаше, споменът беше откъслечен. Стюардеса му поднася кутия с храна Куфар на леглото. Телевизорът с изключен звук. Витражът в крещящо оранжево и пурпурно.
Говори ли с Макс?
„Тя беше права“, помисли Сандърс. Трябваше да говори с Макс. И щеше да го направи, след като предаде на Блакбърн лошите новини.
Сандърс се върна в кабинета си в два и половина. С изненада завари там Блакбърн, който стоеше зад бюрото му и говореше по неговия телефон. Остави слушалката с леко гузно изражение.
— О, Том! Добре. Радвам се, че се върна. — Той заобиколи бюрото на Сандърс. — Какво реши?
— Премислих много внимателно — отвърна Сандърс и затвори вратата към коридора.
— И?
— Реших да наема за свой адвокат Луиз Фернандес от „Марлин, Хауард“.
Блакбърн изглеждаше озадачен.
— За свой адвокат ли?
— Да, ако се стигне до съдебно дело.
— Съдебно дело ли? — повтори Блакбърн. — На какво основание, Том?
— Сексуален тормоз по Глава седма — обясни, Сандърс.
— О, Том! — Блакбърн си придаде скръбно изражение. — Би било неразумно. Даже много неразумно. Настоятелно те моля да премислиш.
— Цял ден само това правя — каза Сандърс. — Но е истина, че Мередит Джонсън упражни тормоз спрямо мен, сложи ми се, а аз я отблъснах. Сега се чувства пренебрегната като жена и иска да отмъсти. Готов съм да се съдим, ако се стигне дотам.
— Том…
— Това е, Фил. Така ще се случи, ако ме извадите от отдела.
Блакбърн разпери ръце.
— Но какво очакваш от нас? Да преместим Мередит ли?
— Да — заяви Сандърс, — или да я уволните. Обикновено така се постъпва с началник, който си е позволил да упражни тормоз.
— Не забравяй обаче друго: тя също те обвини в сексуален тормоз.
— Лъже — отряза Сандърс.
— Но свидетели няма, Том. Няма доказателства нито за едното, нито за другото. И двамата сте наши доверени служители. Как можем да решим на кого да вярваме?
— Ваш проблем, Фил. Мога само да кажа, че съм невинен. И съм готов да отида в съда
Блакбърн застана намръщен в средата на кабинета
— Луиз Фернандес е умна адвокатка. Не мога да повярвам, че ти е препоръчала такова поведение.
— Не, сам го реших.
— Тогава е много неразумно — каза Блакбърн. — Поставяш фирмата в много трудно положение.
— Фирмата ме поставя в много трудно положение.
— Не знам какво да кажа — отвърна Фил. — Дано не бъдем принудени да прекратим договора си с теб. Сандърс спокойно посрещна погледа му.
— Дано — каза той, — но не вярвам, че фирмата приема оплакването ми сериозно. Още днес ще подам официална жалба за сексуален тормоз до Бил Евъртс от „Личен състав“. Освен това ще помоля Луиз да изготви необходимата документация за щатската Комисия по правата на човека
— Боже Господи!
— Утре рано сутринта искът ще е подаден.
— Не виждам защо бързаш толкова.
— Изобщо не бързам. Просто завеждам необходимите документи. Регистрирам жалбата. Длъжен съм да го направя.
— Но това е много сериозно, Том.
— Зная, Фил.
— Бих те помолил за нещо като приятел.
— Какво?
— Задръж официалната жалба. Поне иска до Комисията по правата на човека. Дай ни възможност да направим разследване вътре във фирмата, преди да изнесеш случая навън.
— Но вие не провеждате разследване вътре във фирмата.
— Не си прав.
— Тази сутрин не пожела дори да изслушаш историята от моята гледна точка. Каза ми, че няма значение.
— Не е вярно — не се съгласи Блакбърн. — Разбрал си ме съвсем погрешно. Естествено, че има значение. И мога да те уверя, че много внимателно ще изслушаме твоята версия като част от разследването.
— Не знам, Фил. Не виждам как фирмата може да бъде неутрална по този въпрос. Всичко май работи против мен. Всички вярват на Мередит, а не на мен.