— Но Сандърс вече постави под въпрос нашата безпристрастност — каза Блакбърн. — Освен това не съм сигурен колко души знаят за… ъъ… предишните въпроси, които ние…
— Доста — обади се Каплан. — Не стана ли дума на съвещанието миналата година?
— Проверете протоколите — нареди Гарвин. — Нали никой от сегашните служители не съди фирмата?
— Никой — отвърна Блакбърн. — Всичко е наред.
— А миналата година имаме ли напуснали от ръководството? Пенсионирани или преминали на друга работа?
— Не.
— Добре. Значи майната му. — Гарвин се обърна към Евъртс: — Бил, искам да прегледаш личните досиета и внимателно да провериш Сандърс. Виж дали е изпълнявал всичко както трябва. И ако не е, веднага ми съобщи.
— Добре — каза Евъртс, — но смятам, че е чист.
— Хубаво, да предположим, че е така — съгласи се Гарвин. — Какво може да накара Сандърс да се махне? Какво иска?
— Мисля, че иска да запази работата си, Боб — отговори Блакбърн.
— Не може.
— Точно в това е проблемът — поясни Блакбърн. Гарвин изсумтя.
— Каква отговорност поемаме, ако той евентуално стигне до съда?
— Ако съдим по случилото се в кабинета, позицията му не е силна. Най-уязвими ще бъдем, ако има основания да се твърди, че е нарушена процедурата за провеждане на щателно вътрешно разследване. Сандърс би могъл да спечели делото само заради това, ако не внимаваме.
— Значи ще внимаваме. Чудесно.
— А сега — допълни Блакбърн — се чувствам задължен да внеса още една предупредителна нотка. Изключителната деликатност на положението означава, че трябва да бъдем особено внимателни към подробностите. Както някога е казал Паскал: „Бог е в подробностите.“ А в този случай противоречивото съотношение на законните претенции ме кара да заявя, че не е съвсем ясно какво е най-добре…
— Фил — прекъсна го Гарвин, — стига глупости.
— Миес — обади се Каплан.
— Какво? — не разбра Блакбърн.
— Миес ван дер Рое е казал: „Бог е в подробностите.“
— Много важно! — изкрещя Гарвин и удари с юмрук по масата — Въпросът е, че Сандърс не може да спечели, ще ни хване за оная работа. И той го знае.
Блакбърн премигна
— Не бих се изразил точно по този начин, но…
— Нали сме точно в такова положение?
— Да.
Намеси се и Каплан:
— Знаете, че Том е умен. Малко наивен, но умен.
— Много умен — потвърди Гарвин. — Не забравяйте, че аз го подготвих. Всичко е научил от мен. Ще ни създаде големи проблеми. — После се обърна към Блакбърн: — До какво се свеждат нещата? Кое е в основата? Да се осигури безпристрастност, така ли?
— Да…
— А ние искаме той да се махне.
— Точно така.
— Добре.
— Ще приеме ли посредничество за помирение?
— Не знам. Съмнявам се.
— Защо не?
— Обикновено прибягваме до посредничество само във връзка с допълнителните придобивки за напускащите.
— Е, и?
— Струва ми се, че той ще го възприеме така.
— Поне да опитаме. Кажи му, че не е обвързващо, и виж дали ще се съгласи. Посочи му три имена и го остави сам да си избере посредник. Насрочи разговорите за утре. Налага ли се да се срещам с него?
— Може и да се наложи. Първо ще опитам аз, после ще ме подкрепиш и ти.
— Добре.
— Разбира се, ако повикаме външен посредник, се появява елемент на непредсказуемост — отбеляза Каплан.
— Искаш да кажеш, че посредникът би могъл да се обърне срещу нас? Поемам риска — отсече Гарвин. — Важното е въпросът да се реши. Без шум и бързо. Не искам Ед Никълс да ме притиска. В петък на обяд е насрочена пресконференция. Дотогава проблемът трябва да е решен и забравен и искам Мередит Джонсън да бъде представена в петък като новия ръководител на направлението. Всички ли са наясно какво ще стане?
Присъстващите отговориха утвърдително.
— Тогава го направете — каза Гарвин и излезе от залата Блакбърн забърза след него.
Навън в коридора Гарвин каза на Блакбърн:
— Господи, каква каша! Крайно недоволен съм.
— Знам — скръбно отвърна Блакбърн и поклати тъжно глава.
— Ами ти наистина омаза всичко, Фил. За Бога! Можеше да се справиш по-добре. Много по-добре.