— Да. Точно така.
Мередит се загледа в пространството. За пръв път сякаш губеше самообладание. Прехапа устна
— Би било много неприятно.
— Права си. Пратих Фил да разговаря с него и да го пита ще се съгласи ли на посредничество. Ще се обърнем към опитен външен човек. Някой като съдия Мърфи. Ще се опитам да уредя разговорите за утре.
— Чудесно — каза Мередит. — Мога да отделя няколко часа. Но не знам какво ще излезе. Той няма да признае какво точно се случи, сигурна съм. А няма нито запис, нито свидетели.
— Исках да ми разкажеш съвсем точно какво е станало вчера.
— О, Боб — въздъхна тя, — сетя ли се, обвинявам себе си.
— Недей.
— Знам и все пак го правя. Ако секретарката ми не беше тръгнала да си урежда апартамента, можех да я повикам и нищо нямаше да се случи.
— Разкажи ми всичко, Мередит.
— Разбира се, Боб.
Тя се наведе към него и няколко минути говори с тих, равномерен тон. Гарвин стоеше и ядно клатеше глава, докато слушаше нейния разказ.
Дон Чери качи краката си, обути в маратонки „Найки“, на бюрото на Луин.
— Така ли? Значи дойде Гарвин. Какво стана после?
— Ами Гарвин стои в ъгъла и пристъпва както обикновено от крак на крак. Чака да бъде забелязан. Не се приближава, чака да бъде забелязан. А Мередит говори с мен за „Туинкъл“, устройството е разглобено на масата, аз й показвам’какво сме открили в лазерните глави…
— Разбира ли всичко?
— Да, така ми се струва. Е, не е Сандърс, но се оправя. Много бързо напредва.
— И парфюмът й е по-хубав от неговия — подхвърли Чери.
— Да, харесва ми — съгласи се Луин. — Както и да е…
— Има какво да се желае от одеколона на Сандърс.
— Да. И така, скоро на Гарвин му писва да пристъпва от крак на крак, прокашля се дискретно, Мередит го забелязва, възкликва „Ах!“ с трепет, сякаш внезапно дъхът й е секнал.
— Аха — каза Чери. — Романи ли се разиграват тук или какво?
— Точно това ти разправям — отговори Луин. — Тя хуква към него, той простира ръце, направо като в забавения кадър от онази реклама: двамата влюбени тичат един към друг.
— Аха, жената на Гарвин ще побеснее — подметка Чери.
— Там е работата — продължи Луин. — Когато накрая застават един до друг, нещата изглеждат различно. Двамата си говорят, тя гука и върти очички, той се прави на железен, но явно му действа.
— Защото тя е страшно парче, мен ако питаш — каза Чери. — Нали? Забележителна изработка, няма грешка.
— Но те изобщо не се държат като любовници. Зяпам, въпреки че се старая да не го правя, и съм сигурен — не са любовници. Има нещо друго. Почти като баща и дъщеря са, Дон.
— Хайде де. Можеш да чукаш дъщеря си. Милиони хора го правят.
— Не, знаеш ли какво си мисля? Според мен Боб вижда себе си в нея. Вижда нещо, което му напомня за собствената му младост. Някаква енергия или нещо подобно. И да ти кажа, Дон, Мередит добре го използва. Той скръства ръце, тя прави същото. Той се обляга на стената, веднага се обляга и тя. Подражава му във всичко. А отдалеч, честна дума, тя прилича на него, Дон.
— Я не се занасяй…
— Да Помисли.
— Трябва да е много отдалече — каза Чери, после свали краката си от масата и се накани да си върви. — Какво излиза? Скрита шуробаджанащина?
— Не зная. Но между него и Мередит има някаква особена връзка. Не е само работата.
— Хей! — възкликна Чери. — Нищо не е само работа Отдавна съм го разбрал.
Луиз Фернандес влезе в кабинета си и пусна куфарчето на пода. Прегледа набързо оставените по телефона съобщения и се обърна към Сандърс:
— Какво става? Фил Блакбърн ме е търсил три пъти днес следобед.
— Защото му казах, че съм ви потърсил за адвокатска помощ и че съм готов да заведа дело. Освен това… мм… подхвърлих, че сутринта ще подадете иска в Комисията по правата на човека.
— Няма да е възможно утре — отговори тя. — Пък и не ви съветвам да го правим сега. Господин Сандърс, аз се отнасям много сериозно към неверните заявления. Никога повече не давайте характеристика на действията ми.
— Извинете — каза Сандърс, — но събитията се развиват много бързо.
— Това е ясно. Не ми харесва и ако се повтори, си търсете друг адвокат. — Отново предишната студенина, внезапната студенина. — И така. Казали сте на Блакбърн. Какъв беше неговият отговор?
— Попита ме ще се съглася ли на посредничество.
— В никакъв случай — отсече Фернандес.