Бе определил и ръководството във фирмата. Предполагаше се, че Каплан дължи поста си на пълното му одобрение. Сандърс бе дошъл в Сиатъл пак по негова препоръка. И Марк Луин бе назначен благодарение пак на него. Заместник-ръководители бяха изчезвали един след друг през годините, защото според Дорфман им липсваше проницателност или хъс. Той можеше да бъде както мощен съюзник, така и смъртен враг.
Не по-малко силна бе позицията му по време на сливането. Макар да се бе оттеглил от директорското място още преди години, Дорфман продължаваше да бъде един от големите акционери в „Диджи Ком“. Думата му все още тежеше пред Гарвин. Беше запазил също връзките и доброто си име сред деловите и финансовите кръгове, които значително улесняваха подобни сливания. Одобреше ли Дорфман условията на сливането, почитателите му в „Голдман, Сач“ и в Първа бостънска банка моментално щяха да уредят отпускането на средства. Но ако той изразеше недоволство, ако само намекнеше, че сливането на двете фирми е неразумно, сделката щеше да се провали. Всички го знаеха. Всички много добре разбираха властта, която Дорфман притежава. И на първо място самият той.
Сандърс се засуети на входа на ресторанта, не му се искаше да влиза. След малко Дорфман вдигна очи и го забеляза. Без да прекъсва да говори, той едва забележимо поклати глава: „Не.“ После продължи разговора и лекичко потупа с пръст часовника си. Сандърс кимна, върна се във фоайето и седна. Сложи върху коленете си фотокопията от бюлетина „Ком Лайн“. Запрелиства ги и пак се взря в променения външен вид на Мередит.
След няколко минути Дорфман излезе с инвалидната си количка.
— И така, Томас. Радвам се, че в живота ги няма скука
— Какво значи това?
Дорфман се засмя и махна към ресторанта
— Тук говорят само за това. Цялата вечер единствената ни тема сте ги и Мередит. Всички са толкова развълнувани. Толкова разтревожени.
— Включително и Боб ли?
— Да, разбира се. Включително и Боб. — Дорфман избута количката по-близо до Сандърс. — Сега няма как да поговорим. Има ли нещо особено?
— Мисля, че си заслужава да погледнеш това — каза Сандърс и подаде фотокопията на Дорфман.
Смяташе, че възрастният човек ще занесе снимките на Гарвин и ще му изясни какво всъщност става Дорфман за миг ги погледна съсредоточено.
— Каква прекрасна жена — каза той. — Истинска красавица.
— Виж разликата Макс. Виж как се е променила Дорфман сви рамене.
— Сменила е прическата. И добре е сторила Е, и какво?
— Според мен си е правила и пластична операция.
— Не бих се учудил — отбеляза Дорфман. — Все повече жени го правят. За тях пластичната операция е нещо като миенето на зъбите.
— Побиват ме тръпки.
— Зашо? — попита Дорфман.
— Защото е с умисъл, ето защо.
— Какво значи „с умисъл“? — сви рамене Дорфман. — Просто е изобретателна. Браво на нея.
— На бас се хващам, че Гарвин изобщо не усеща как го действа Мередит — каза Сандърс.
— Не се тревожа за Гарвин — пак поклати глава Дорфман. — Тревожа се за теб, Томас, и за твоя бурен изблик… мм?
— Ще ти кажа защо избухнах. Защото една жена може да пробута такива мръсни номерца, но за един мъж е немислимо. Тя променя външния си вид, облича се като дъщерята на Гарвин, държи се като нея и така се стреми да извлече изгода за себе си. Защото е съвсем сигурно, че няма как да подражавам на дъщеря му.
Дорфман въздъхна и поклати глава.
— Томас, Томас!
— Не съм ли прав?
— Приятно ли ти е всичко това? Имам чувството, че гневът ти доставя удоволствие.
— Не е вярно.
— Тогава се откажи — натърти Дорфман и обърна инвалидната количка право към Сандърс. — Стига си говорил глупости, приеми очевидната истина. Младите хора правят кариера във фирмите, като се съюзяват с мощни ръководители. Така ли е?
— Да.
— Винаги е било така. Някога съюзът е бил явен — чирак и майстор или ученик и учител. Нещата са били подредени, нали? Днес обаче подредбата не е явна. Днес говорим за наставници. Младите в бизнеса имат наставници. Така ли е?