— Не е лесно. Тя има големи връзки. Много силни хора я поддържат.
— Така ли? Всеки, който има силни поддръжници, има и силни противници. А противниците на Мередит никак не са малко.
— Повярвай ми, Макс — разгорещи се Сандърс, — тя е опасна. Тя е от този тип хора, за които фасадата е най-важна, само фасадата, зад нея дрънчи на кухо.
— Да — кимна одобрително Дорфман. — Не е никакво изключение от правилото за днешни те млади ръководители. Много ги бива по фасадата. Обичат да се дуят като пуяци и да извличат от това дивиденти. Страхотно, няма що!
— Според мен тя не е подготвена да ръководи направлението.
— И така да е — отсече Дорфман. — Какво значение има това за тебе? Ако не е подготвена, Гарвин рано или късно ще го разбере и ще я смени с някой друг. Но тогава ти отдавна ще си изхвръкнал. Защото ще изгубиш, Томас. Нея по я бива в задкулисните игри, отколкото теб. Открай време е така.
Сандърс кимна.
— Тя е безскрупулна.
— Безскрупулна, та безскрупулна. Обиграна. Притежава нюх, който на теб ти липсва Ще изгубиш всичко, ако се инатиш и я караш и занапред така И ще си получиш заслуженото, защото ще си се държат като последен глупак.
Известно време Сандърс мълча.
— Какво ми препоръчваш да направя? — попита накрая.
— Аха Значи искаш съвет?
— Да.
— Наистина ли? — усмихна се Дорфман. — Съмнявам се.
— Да, Макс, наистина.
— Добре. Ето ти един съвет от мен. Върви при Мередит да й се извиниш, извини се и на Гарвин и си върши работата ’
— Не мога
— Тогава не искаш съвет.
— Не мога да го направя, Макс.
— От гордост ли?
— Не, но…
— Заслепен си от гняв. Как смее тази жена да се държи по такъв начин? Нарушила е закона и трябва да отговаря за постъпките си. Опасна е, трябва да бъде спряна Изпълнен си със сладко опияняващо възмущение. Прав ли съм?
— По дяволите, Макс. Просто не мога да го направя, това е всичко.
— Разбира се, че можеш. Искаш да кажеш, че няма да го направиш.
— И така да е. Няма Дорфман сви рамене.
— Тогава какво искаш от мен? Идваш за съвет, за да го отхвърлиш ли? Нищо ново. — Дорфман се ухили. — И в други мои съвети няма да се вслушаш.
— Кои например?
— Какво те интересува, щом няма да ме послушаш?
— Кажи, Макс.
— Сериозно ти говоря. Няма да ме послушаш. Губим си времето. Върви си.
— Просто ми кажи, моля те! Дорфман въздъхна.
— Но само защото те помня от времето, когато беше разумен. Първо. Слушаш ли?
— Да, Макс. Слушам те.
— Първо. Знаеш всичко за Мередит Джонсън, което ти е необходимо. Затова засега забрави за нея. Тя не ти е грижа.
— Какво значи това?
— Не ме прекъсвай. Второ. Играй своята собствена игра, не нейната.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че трябва да решиш проблема.
— Кой проблем? Съдебното дело ли?
Дорфман изсумтя и разпери ръце.
— Невъзможен си. Само си губя времето.
— Искаш да кажеш, че трябва да се откажа от делото ли?
— Ама ти не разбираш от дума! Реши проблема’ Направи онова, за което най-много те бива. Свърши си работата. Сега си върви.
— Но, Макс…’
— Не, нищо не мога да направя за теб — каза Дорфман. — Твоя работа. Всеки сам отговаря за собствените си грешки. Трябва да се връщам при гостите си. Не забравяй обаче какво ти казах, Томас. Не го проспивай. И помни, всяка човешка постъпка има причина. Всички постъпки представляват решаване на проблем. Дори твоите, Томас.
Дорфман обърна инвалидната количка и се върна в ресторанта.
„По дяволите, Макс“, помисли той, докато вървеше по Трета улица във влажната вечер. Беше вбесяващо, че Макс никога не казваше онова, което мислеше. Там е работата, Томас. И то не от днес.
Какво, по дяволите, означаваше това?
Макс беше отвратителен. Можеше да ти скъса нервите. Тъкмо такива спомени бяха оставили у Сандърс повечето съвещания от времето, когато той беше в Управителния съвет на „Диджи Ком“. Сандърс неизменно се прибираше изтощен от тях Някога в Кюпъртино по-младшите ръководители бяха кръстили Макс Любителя на гатанките.
Всички човешки постъпки представляват решаване на проблем. Дори твоите, Томас.
Сандърс поклати глава. Звучеше безсмислено. А междувременно трябваше да свърши много работи. В края на улицата намери телефонна будка и набра номера на Гари Босак. Беше осем часът. Босак си бе у дома. тъкмо бе станал от леглото и бе направил кафето преди началото на работния си ден. Сандърс си представи как той се прозява пред пет-шест модема и компютърни монитора и се кани да започне ровенето из базите данни.