— В договора се посочва „преместване без понижаване в ранг“ — поясни Блакбърн.
— Ясно. Значи въпросът е спорен. Добре. Да продължим. Господин Хелър! Ваш ред е да задавате въпроси на господин Сандърс.
Бен Хелър прибра книжата пред себе си и се изкашля.
— Господин Сандърс, искате ли почивка?
— Не, чувствам се добре.
— Чудесно. И така, господин Сандърс. Казахте, че когато в понеделник сутринта господин Блакбърн ви е съобщил за назначението на госпожа Джонсън, сте били изненадан.
— Да.
— Кой според вас трябваше да оглави направлението?
— Не знам. Всъщност си мислех, че е мой ред.
— Какво ви караше да смятате така?
— Просто предполагах.
— Някой във фирмата — господин Блакбърн или друг — навеждал ли ви е на мисълта, че ще получите подобно повишение?
— Не.
— Има ли писмен документ, в който ви се обещава новата работа?
— Не.
— Значи щом сте предполагали, сте изхождали от общото положение във фирмата, както сте го виждали.
— Да.
— Но не и въз основа на реални факти.
— Не.
— Добре. По-нататък. Казахте, че когато господин Блакбърн ви е обяснил за назначаването на госпожа Джонсън, той е добавил, че тя ще може да избира ръководителите на отдели по своя преценка, а вие сте отговорили, че това означава право на госпожа Джонсън да ви уволни. Правилно ли съм ви разбрат?
— Да, каза ми това.
— Квалифицира ли го по някакъв начин? Примерно поясни ли дали е вероятно да ви уволнят.
— Каза, че няма такава вероятност.
— Повярвахте ли му?
— Не знаех в какво да вярвам в онзи момент.
— Може ли да се разчита на преценките на господин Блакбърн по служебни въпроси?
— По правило да.
— Но във всеки случай господин Блакбърн е казал, че госпожа Джонсън има право да ви уволни.
— Да.
— Госпожа Джонсън споменавала ли ви е нещо подобно?
— Не.
— Никога ли не е правила изявление, което може да се тълкува като предложение в зависимост от вашето поведение, включително в интимна връзка?
— Не.
— Значи когато казвате; че по време на срещата с нея сте почувствали опасност за работата си, не изхождате от постъпки или думи на госпожа Джонсън.
— Не — отвърна Сандърс. — Но се усещаше.
— Вие смятате, че се е усещало.
— Да.
— Също както сте смятали, че е ваш ред за повишение, но сте се излъгали? На същия пост, който е получила госпожа Джонсън?
— Не ви разбирам.
— Просто отбелязвам — каза Хелър, — че възприятията са субективни и нямат тежестта на факти.
— Възразявам — намеси се Фернандес. — Възприятията на служителя се приемат за достоверни, в случай че разумните очаквания…
— Госпожо Фернандес — прекъсна я Мърфи, — господин Хелър не оспорва достоверността на възприятията на вашия довереник. Той поставя под въпрос тяхната точност.
— Но те, разбира се. са точни. Защото госпожа Джонсън е негов началник и ако реши. може да го уволни.
— Безспорно. Господин Хелър обаче пита дали господин Сандърс е склонен да храни безпочвени надежди. Въпросът ми се струва съвсем уместен.
— С цялото си уважение, ваша чест…
— Госпожо Фернандес — каза Мърфи, — събрали сме се да изясним спорния въпрос. Ще дам възможност на господин Хелър да продължи. Господин Хелър?
— Благодаря ви. ваша чест. Да обобщим, господин Сандърс: макар да сте смятали, че можете да бъдете уволнен, госпожа Джонсън по никакъв начин не е създавала у вас подобно впечатление, така ли е?
— Да.
— Нито господин Блакбърн?
— Не.
— Нито някой друг?
— Не.
— Добре. Сега да преминем към следващия въпрос. Как на срещата в шест часа се появи бутилка вино?
— Госпожа Джонсън каза, че ще намери вино.
— Вие не сте я молили.
— Не. Тя предложи.
— А каква беше вашата реакция?
— Не знам. — Сандърс сви рамене. — Никаква.
— Доволен ли останахте?
— Изобщо не съм мислил за това.
— Да го кажем с други думи, господин Сандърс. Чули сте, че привлекателна жена като госпожа Джонсън възнамерява да пийне с вас след работа, какво ви мина през ума тогава?
— Помислих си, че е най-добре да приема. Тя ми е шеф.
— Само това ли?