— Да.
— Споменахте ли пред някого, че искате да останете насаме с госпожа Джонсън в романтична обстановка? Изненадан. Сандърс се наведе напред.
— Не.
— Сигурен ли сте?
— Да. — Сандърс поклати глава. — Не разбирам за какво намеквате.
— Не е ли госпожа Джонсън ваша бивша любовница?
— Да.
— Не сте ли искали да възобновите интимната връзка?
— Не. Само се надявах че ще успеем да намерим начин за съвместна работа.
— Трудно ли е? Според мен би трябвало да е доста лесно да се сработите, след като в миналото сте се познавали толкова добре.
— Не е лесно. Доста неудобно е.
— Така ли? Защо?
— Ами просто така. Всъщност никога преди не съм работил с нея. Познавах я в съвсем различна среда и ми беше неудобно.
— Как завърши предишната ви връзка с госпожа Джонсън, господин Сандърс?
— Ами… просто се разделихме.
— Заедно ли живеехте тогава?
— Да. С обичайните приливи и отливи. Накрая просто не се получи. Затова се разделихме.
— Остана ли някаква горчивина?
— Не.
— Кой кого остави?
— Беше взаимно, доколкото помня.
— Кой поиска да се разделите?
— Струва ми се… Не помня точно. Май аз.
— Значи не е останало някакво неудобство или напрежение заради прекратяването на връзката преди десет години.
— Не.
— Сега обаче сте изпитали неудобство.
— Разбира се — потвърди Сандърс. — Понеже преди връзката ни беше различна от сегашната.
— Имате предвид, че сега госпожа Джонсън е ваш началник.
— Да.
— Не се ли ядосахте от назначаването й?
— Малко, струва ми се.
— Само малко ли? Или може би повече?
Фернандес се наведе и понечи да възрази. Мърфи я предупреди с поглед. Адвокатката подпря брадичка на юмруците си и замълча.
— Бях не само ядосан — обясни Сандърс. — Бях също разочарован, объркан и разтревожен.
— Излиза, че въпреки различните объркани чувства онази вечер определено не сте възнамерявали при никакви обстоятелства да правите секс с госпожа Джонсън.
— Не.
— Изобщо не ви мина през ума?
— Не.
Последва пауза. Хелър събра бележките си и вдигна поглед от тях.
— Вие сте женен, нали, господин Сандърс?
— Да.
— Обадихте ли се на жена си, за да й кажете, че вечерта ще бъдете на среща?
— Да.
— Обяснихте ли й с кого?
— Не.
— Защо?
— Жена ми малко ревнува от предишните ми приятелки. Не виждах никаква причина да я тревожа или разстройвам.
— Искате да кажете, че ако й бяхте съобщили за късната среща с госпожа Джонсън, жена ви е могла да си помисли, че възобновявате интимните си отношения.
— Не знам какво би могла да си помисли — отвърна Сандърс.
— Във всеки случай не сте й казали за госпожа Джонсън.
— Не.
— А какво й казахте?
— Че имам среща и ще закъснея.
— До колко?
— Казах й, че не е сигурно дали ще се прибера за вечеря.
— Ясно. Госпожа Джонсън предложи ли ви да вечеряте заедно?
— Не.
— Значи когато сте позвънили на жена си, сте предполагали, че срещата с госпожа Джонсън може да се проточи?
— Не — каза Сандърс. — Но не знаех колко точно ще продължи. А жена ми никак не обича да се обадя, да й кажа, че ще закъснея с един час. а после да позвъня отново и да уточня, че става дума за два часа. Дразни се. Предпочита просто да й кажа. че може да не се прибера за вечеря. Тогава не ме чака. а ако успея да се прибера по-рано. толкова по-добре.
— Значи това е обичайният ви подход към жена ви.
— Да.
— Нито необикновено.
— Не.
— С други думи. обикновено лъжете жена си какво става в службата, защото според вас тя не може да понесе истината
— Възразявам — обади се Фернандес. — Какво общо има това?
— Въобще не е така — продължи Сандърс ядосано.
— А как е, господин Сандърс?
— Вижте. Във всяко семейство нещата се уреждат по своему. Ние сме решили въпроса така. Избягваме разправиите, нищо повече. Става дума за разпределение на времето вкъщи, а не за лъжи.
— Няма ли обаче да се съгласите, че сте излъгали, когато сте премълчали пред жена си за вечерната среща с госпожа Джонсън?
— Възразявам — каза Фернандес.
— Смятам, че вече чухме достатъчно, господин Хелър — намеси се Мърфи.