— Ваша чест, опитвам се да покажа, че господин Сандърс е възнамеряват да иде на нещо като любовна срещаме госпожа Джонсън и цялото му поведение съответства на намерението. Също така, че по принцип се отнася към жените с презрение.
— Не го показахте, дори не подготвихте почвата, за да го покажете — отсече Мърфи. — Господин Сандърс изложи своите съображения и по липса на доказателства за противното ги приемам. Разполагате ли с такива доказателства?
— Не, ваша чест.
— Добре. Не забравяйте, че обидните и безпочвени квалификации не допринасят за взаимните ни усилия да намерим решение.
— Да, ваша чест.
— Нека всички да бъдат наясно: процедурата е потенциално опасна за всички страни — от гледна точка и на резултата, и на самото й протичане. В зависимост от решението госпожа Джонсън и господин Сандърс могат занапред да работят съвместно в едно или друго качество. Няма да позволя процедурата да отрови евентуалните им бъдещи отношения. Всяко по-нататъшно недоказано обвинение ще ме принуди да прекратя процедурата. Имате ли въпроси по току-що казаното?
Никой нямаше въпроси.
— Добре. Господин Хелър? Хелър се облегна.
— Нямам повече въпроси, ваша чест.
— Добре — каза съдия Мърфи. — Ще направим петминутна почивка и ще се съберем отново, за да чуем версията на госпожа Джонсън.
— Добре се справяш — каза Фернандес. — Много добре. Гласът ти беше силен. Говореше ясно и спокойно. Мърфи остана с отлични впечатления. Добре се справяш.
Двамата стояха отвън, до фонтаните на двора. Сандърс се чувстваше като боксьор между два рунда, който получава указания от треньора
— Как си? — попита го тя. — Умори ли се?
— Малко. Но няма страшно.
— Искаш ли кафе?
— Не, добре съм.
— Чудесно. Защото трудното тепърва предстои. Ще трябва да проявиш голяма сила, докато тя разказва своята версия. Няма да ти хареса това, което ще чуеш от нея. Важното обаче е да запазиш спокойствие.
— Ясно.
Фернандес сложи ръка на рамото му.
— Впрочем, само между нас ще си остане, как всъщност приключи връзката ви?
— Честно казано, не помня точно.
Фернандес го изгледа скептично.
— Но бе важно, разбира се…
— Беше преди близо десет години — отговори Сандърс. — Сякаш е било в предишен живот.
Скептичното изражение на адвокатката не се промени.
— Виж какво — поясни Сандърс. — Сега е третата седмица на юни. Как вървяха сърдечните ти дела през третата седмица на юни преди десет години? Можеш ли да ми кажеш?
Фернандес мълчеше намръщено.
— Беше ли омъжена? — подсказа й той.
— Не.
— Бяхте ли се запознали с бъдещия ти съпруг?
— Мм, чакай да видя… не… не преди… Май се запознахме… около година след това.
— Добре. Помниш ли с кого ходеше преди него? Фернандес мълчеше. Мислеше.
— Нешо, каквото и да е, между теб и приятеля ти през юни преди десет години?
Тя продължаваше да мълчи.
— Разбираш ли какво искам да кажа? — попита я Сандърс. — Десет години са много време. Помня връзката с Мередит, но съм забравил подробностите от последните седмици. Не се сещам как точно приключи.
— Какво си спомняш? — Той сви рамене.
— Още караници, още крясъци. Продължавахме да живеем заедно, но някак започнахме да подреждаме деня си така, че да не се засичаме. Знаеш как става. Засичахме ли се, кавгите почваха. Накрая една вечер жестоко се скарахме, докато се готвехме да излезем. Някакво официално тържество на „Диджи Ком“. Помня, че трябваше да облека смокинг. Замерих я с копчетата за ръкавели и после не можех да ги намеря. Обикалях пода на четири крака и ги търсех. Но когато тръгнахме с колата за тържеството, вече се бяхме поуспокоили и заговорихме за раздяла. Нищо особено. Съвсем разумно. Просто така се получи. И при двамата. Никой не крещя. Накрая решихме, че е най-добре да скъсаме.
Фернандес го гледаше замислено.
— Това ли е всичко?
— Да — сви рамене Сандърс. — Само дето не стигнахме до тържеството.
Нещо прещрака в главата му. Двама души в кола, тръгнали на празненство. Нещо за мобифон. Облечени са официално, отиват на празненството, обаждат се по телефона и…
Не се сещаше. Неясният спомен не изплуваше.
Жената се обажда по мобифона, после… Следва нещо неловко…
— Том! — повика го Фернандес и го разтърси за рамото. — Време е. Готов ли си да се върнем в залата?