— Готов съм — потвърди той.
Докато вървяха по обратния път. към тях се приближи Хелър. Хвърли мазна усмивка към Сандърс, после се обърна към Фернандес.
— Госпожо адвокат, мисля си не е ли подходящ моментът да се споразумеем.
— Да се споразумеем ли? — с престорена изненада понита тя. — Защо?
— Ами нещата не вървят добре за вашия Довереник и…
— За моя довереник нещата вървят чудесно…
— Колкото повече продължава разследването, толкова по-неприятно и неловко ще е за него…
— Довереникът ми изобщо не се чувства така…
— И може би е в интерес на всички да прекратим сега. Фернандес се усмихна.
— Едва ли довереникът ми желае това, Бен, но ако имате предложение, разбира се, че ще го изслушаме.
— Да, имам.
— Добре.
Хелър се изкашля.
— Предвид сегашната основна заплата на Том и надбавките към нея. както и продължителния му трудов стаж във фирмата, сме готови да се съгласим на обезщетение в размер на няколко годишни заплати. Ще добавим известна сума, която да покрие вашия хонорар, други разходи по прекратяването на договора, разходите по търсене на нова работа и всички преки разходи по евентуалното преместване на семейството. Общо четиристотин хиляди долара. Струва ми се, че е повече от щедро.
— Ще видя какво мисли моят довереник — каза Фернандес, хвана Сандърс под ръка и го отведе настрани. — Е?
— Не — отсече той.
— Не бързай толкова — възрази адвокатката. — Предложението е доста разумно. Почти толкова ще получиш в съда. но без протакането и разноските.
— Не.
— Имаш ли насрещно предложение?
— Не. Да си гледа работата
— Според мен е добре да излезем с насрещно предложение.
— Майната му. Фернандес поклати глава.
— Прояви разум, а не гняв. Какво се надяваш да спечелиш от всичко това. Том? Не може да няма сума, на която да се съгласиш.
— Искам това. което ще получа при обособяването на акционерното дружество — каза Сандърс. — А то е някъде от пет до дванайсет милиона
— Според теб. Умозрителна преценка за бъдещи събития.
— Така ще бъде, повярвай ми. Фернандес го изгледа.
— Ще приемеш ли пет милиона сега?
— Да.
— Или друг вариант: предложената от него сума плюс акциите, които би получил при обособяването на дружеството. Сандърс се замисли.
— Да.
— Добре. Ще му кажа
Адвокатката прекоси двора и отиде при Хелър. Двамата поговориха накратко. След малко Хелър се завъртя и се отдалечи.
Фернандес се върна засмяна.
— Не се съгласи. Тръгнаха към залата.
— Но едно ще ти кажа: това е добър признак.
— Така ли?
— Да. Много добър признак е, че искат да се споразумеем преди показанията на Джонсън.
— С оглед на сливането — разказваше Мередит Джонсън — сметнах, че е важно в понеделник да проведа срещи с всички ръководители на отдели. — Говореше спокойно и бавно, оглеждаше поред всички присъстващи около масата Сандърс имаше чувството, че слуша доклад на началник. — Следобед се срещнах с Дон Чери, Марк Луин и Мери-Ан Хънтър. Но Том Сандърс ми каза, че е много зает, и попита дали можем да се срещнем към края на деня. По негова молба насрочих срещата за шест часа.
Сандърс беше смаян от наглостта, с която тя лъжеше. Знаеше, че Мередит ще се яви подготвена, но тя надмина всичките му очаквания.
— Том предложи също да пийнем по нещо. да поговорим за старите времена Това не е в моя стил. но приех. Особено много държах да установя добри отношения с него заради разочарованието му. че не е получил повишението, и заради предишната ни връзка. Исках служебните ни отношения да бъдат сърдечни. Да му откажа да пийнем по нещо ми се струваше… Не знам — надуто или пък сковано от моя страна Затова се съгласих. Том дойде в кабинета ми в шест часа. Пийнахме по чаша вино и обсъдихме проблемите с устройството „Туинкъл“. Но още от началото той подхвърляше забележки от личен характер, които ми се сториха неуместни — примерно за външния ми вид или пък колко често се сещат за предишната ни връзка. Споменаваше ми интимни случки от минатото и така нататък.
Негодница! Цялото тяло на Сандърс беше напрегнато, ръцете му свити в юмруци, челюстта — здраво стисната.
Фернандес се наклони и хвана китката на едната си ръка с другата
Мередит Джонсън продължаваше: