— Да, ваша чест!
— Вие сте привлекателна жена. Сигурна съм, че се е налагало да отблъсвате нежелани домогвания в службата. Мередит се усмихна.
— Да, ваша чест.
— Сигурна съм също, че сте придобили известни умения в тази насока.
— Да, ваша чест.
— Казахте, че сте знаели за напрежението, породено от предишната ви връзка с господин Сандърс. С оглед на това бих заключила, че една среща по обедно време, без вино, би била по-професионална, би допринесла за по-добър тон.
— Сега, като си мисля, съм убедена, че сте права — отговори Мередит. — Но тогава всичко се свързваше с разговорите за сливането. Всички бяхме много заети. Просто исках да проведа срещата с господин Сандърс преди съвещанието с „Кон-ли-Уайт“ на следващия ден. Не мислех за нищо друго. Само за графика
— Разбирам. И след като господин Сандърс излезе от кабинета ви. защо не се обадихте на господин Блакбърн или на друг във фирмата, за да разкажете за случката?
— Както казах, надявах се, че тя може да се забрави.
— Въпреки всичко описанието ви навежда на мисълта за сериозно нарушение на обичайното служебно поведение. Като опитен ръководител сигурно сте знаели, че няма никакви шансове за установяване на добри работни отношения с господин Сандърс. Според мен би трябвало незабавно да докладвате за случилото се. А от практическа гледна точка бих отсъдила, че за вас е най-добре да направите официално заявление във възможно най-кратък срок.
— Както казах, все още се надявах — смръщи се замислено Мередит. — Знаете ли, струва ми се… Чувствах се отговорна за Том. Като стар приятел не исках да бъда причината той да загуби работата си.
— От друга страна именно вие сте причината той да загуби работата си.
— Да Пак погледнато постфактум.
— Разбирам. Добре. Госпожо Фернандес?
— Благодаря, ваша чест. — Адвокатката обърна стола, за да гледа Джонсън в лицето. — Госпожо Джонсън, в подобна ситуация, когато всичко става насаме зад затворени врати, трябва да се помъчим да изясним страничните обстоятелства Затова ще ви задам няколко въпроса тъкмо за тях.
— Казахте, че когато сте уточнявали срещата, господин Сандърс ви е помолил за вино.
— Да.
— Откъде беше виното, което пихте онази вечер?
— Помолих секретарката да го купи.
— Това госпожа Рос ли е?
— Да.
— Отдавна ли работи при вас?
— Да.
— Дошла е с вас от Кюпъртино?
— Да.
— И е доверен служител.
— Да.
— Колко бутилки й заръчахте да купи?
— Не помня да съм казвала точна цифра.
— Добре. Колко бутилки донесе секретарката?
— Като че три.
— Три. А помолихте ли я да купи нещо друго?
— Какво например?
— Помолихте ли я да купи презервативи?
— Не.
— Знаете ли дали тя е купила презервативи?
— Не, нямам представа.
— Но всъщност е купила. От аптеката на Второ авеню.
— Е, ако е купувала презервативи, сигурно са били за нея — отвърна Мередит.
— Сещате ли се за някаква причина секретарката да твърди, че е купила презервативите за вас?
— Не — бавно отговори Джонсън. Обмисляше думите си. — Нямам представа.
— Момент — прекъсна ги Мърфи. — Госпожо Фернандес, твърдите ли, че секретарката наистина е заявила, че презервативите са купени за госпожа Джонсън?
— Да, ваша чест. Точно така.
— Имате ли свидетел?
— Да.
Седнал до Джонсън, Хелър потри долната си устна с пръст. Джонсън не реагира. Дори не трепна. Просто продължи да гледа втренчено Фернандес в очакване на следващия въпрос.
— Госпожо Джонсън, наредихте ли на секретарката да заключи вратата на кабинета, когато вътре бяхте двамата с господин Сандърс?
— Разбира се, че не.
— Известно ли ви е дали е заключила?
— Не.
— Можете ли да кажете защо според вас тя би могла да сподели с някого, че сте й наредили да заключи?
— Не.
— Госпожо Джонсън, срещата ви с господин Сандърс е била насрочена за шест часа. Имахте ли други ангажименти след това?
— Не. Срещата с него беше последна.
— Не е ли вярно, че сте имали среша в седем, която сте отменили?
— О. Да, вярно е. Имах среща със Стефани Каплан. Отмених я обаче, защото данните за разговора с нея нямаше да бъдат готови. Нямаше време за подготовка.