— Не, нищо — поклати глава Сандърс.
— По дяволите! — каза Фернандес. — Какво става? Мислех си, че „Диджи Ком“ се тревожи да не би обвиненията да се разчуят преди сливането. Според мен проблемът беше в разгласяването.
Сандърс кимна.
— И аз си мислех така.
— Значи има нещо, което ни убягва. Защото Хелър и Блакбърн се държат така, сякаш изобщо не им пука какво ще предприемем. Защо?
Покрай тях мина едър мъж с мустаци, натоварен с куп документи. Приличаше на ченге.
— Кой е този? — попита Фернандес.
— За — пръв път го виждам.
— Търсят някого по телефона Мъчат се да намерят някого. Затова питам.
Сандърс сви рамене.
— Какво ще правим сега?
— Ще обядваме — обади се Алън.
— Правилно. Да обядваме — съгласи се Фернандес — и да зарежем цялата история за мъничко.
В този миг на Сандърс му проблесна една мисъл: „Зарежи този телефон.“ Изскочи съвсем ненадейно, като команда
Зарежи този телефон.
Както вървеше до него, Фернандес въздъхна.
— Можем да задълбаем по някои въпроси. Не всичко е загубено. При теб има още нещичко, нали, Алън?
— Разбира се — отвърна той, — тепърва започваме. Не сме стигнали още до съпруга на Джонсън или до предишния й работодател. Ще обръщаме камъните, за да видим какво ще изпълзи отдолу.
Зарежи този телефон.
— Ще звънна в службата — каза Сандърс и извади клетъчния телефон, за да се обади на Синди.
Заръмя. Тримата стигнаха при колите на паркинга
— Кой ще кара? — попита Фернандес.
— Аз — каза Алън.
Отидоха при неговата кола, обикновен форд; Алън отвори вратите и Фернандес понечи да се качи.
— Мислех си, че днес на обяд ще имаме тържество — отбеляза тя.
Тържество…
Сандърс изгледа през мокрото от дъжда стъкло адвокатката, която седна отпред. Притиснал телефона до ухото си, чакаше връзка със Синди. Изпита облекчение, че телефонът работи. От онази вечер в понеделник, когато излезе от строя, Сандърс го гледаше с недоверие. Сега обаче всичко изглеждаше наред. Явно нямаше повреда
Двамата отиват на тържество, тя се обажда по клетъчния телефон. От колата…
Зарежи този телефон.
— Кабинетът на господин Сандърс — долетя гласът на Синди.
След като набира номера, се включва телефонен секретар. Тя оставя съобщение. После затваря слушалката.
— Ало! Кабинетът на господин Сандърс. Ало?
— Синди, аз съм.
— О, здрасти, Том! — Тонът й все още беше сдържан.
— Някакви съобщения? — попита той.
— Мм, да, чакай да проверя. Обади се Артър от Куала Лумпур, пита дали са пристигнали устройствата. Проверих при хората на Дон Чери — там са. Работят по тях. Позвъни също Еди от Остин, изглеждаше разтревожен. И още едно обаждане, от Джон Левин. Търси те и вчера. Каза, че било важно.
Левин беше в ръководството на фирмата, която доставяше твърдите устройства. Каквото и да си беше наумил, можеше да почака.
— Добре. Благодаря ти, Синди.
— Ще се връщаш ли днес на работа? Много хора питат.
— Не знам.
— Обади се Джон Конли от „Конли-Уайт“. Искаше да се срещнете в четири.
— Не знам. Ще видим. Ще ти се обадя по-късно.
— Добре.
Секретарката затвори. Чу се звук като при набиране на номер.
И после тя затваря слушалката.
Случката се бе загнездила в съзнанието му. Двама души в кола. Отиват на тържество. Кой му я бе разказал? За какво точно ставаше дума?
На път за тържеството Адел се обадила от колата и после затворила слушалката.
Сандърс щракна с пръсти. Ами да! Адел! Двамата в колата бяха Марк и Адел Луин. Беше им се случило нещо доста неприятно. Сандърс започваше да си припомня.
Адел позвънила на някого, включил се телефонният секретар. Тя оставила съобщение и затворила. После двамата с Марк заприказвали в колата за човека, на когото Адел се обадила. Петнайсет минути сипали шеги и нелюбезни реплики по негов адрес. После много се сконфузили…
— Докога ще висиш на дъжда? — попита Фернандес.
Сандърс не отговори. Бавно смъкна слушалката от ухото си. Прозорчето и клавиатурата светеха в яркозелено. Мощността беше наред. Той погледна мобифона и зачака. След няколко секунди апаратът изщрака и прозорчето угасна. Такива бяха телефоните от новото поколение — изключваха автоматично, за да пестят батериите. Ако петнайсет секунди не използваш апарата или не натискаш бутоните, той сам изключва, за да не се изтощи батерията