– С мен ли? Не съм срещал дългоухите копелета от години. Десетилетия дори. Какво биха искали от мен?
Алексий прибра кинжалите си, но остана нащрек.
– Не специално с теб. Имах предвид с твоя вид. Атлантите. Искат да връчат дар на наследника на Конлан.
Воинът присви очи.
– Наследникът на принца ни все още не се е родил, въпреки че очакваме Райли да роди всеки момент. Но ревностно пазим тази тайна. Как фае са разбрали за бебето?
Лукас повдигна рамене.
– Имат си своите начини и ги практикуват още от преди родовете ни да започнат да записват историята. Знаят всичко, виждат всичко... знаеш как продължава. Но най-важният въпрос, приятелю, е какъв подарък възнамеряват да поднесат. Знаеш какви са опасностите, ако приемеш техен дар или по-лошо – ако го откажеш.
– Зависи от елфа.
– Рийс на Гарануин е отправил предложението чрез брат си, Кал‘андел.
Алексий подсвирна дълго и ниско.
– Царски особи от кастата на Благословените? Страхотно. Прецакани сме!
Атлантът чу натрапниците, преди да успее да ги види, а и съдейки по начина, по който Лукас надигна глава и подуши въздуха, Алексий сметна, че вълчите му сетива са го предупредили. Беше глутница във вълча форма и наброяваха най-малко дванадесет. По-лошото бе, че се движеха бързо, крадешком, като обграждаха Алексий и Лукас.
– Спомена ли, че сме прецакани? – попита Лукас с по-груб и дрезгав глас без съмнение в резултат от трансформацията.
– Може би, но няма да се дадем без бой – отвърна воинът, извадил кинжалите си, готов за битка. Завъртя се и застана с гръб към Лукас, който вече се бе трансформирал, а това го умееха само най-мощните шейпшифтъри.
– Добре, дами – извика Алексий. – Кой иска да потанцува?
Преди нападателите да ги връхлетят, два блестящи облака приеха формата на двама така очаквани съюзници – Кристоф и Бренан.
Първият поклати глава, отметна косата си назад и се ухили.
– Хей, аз съм за, само да не е някоя от онези кънтри глупости. Дай ми една страстна, бавна песен, на която да се сближа с гореща и достъпна жена.
– Често ми липсва добрият стар валс – добави Бренан, замислен за миналото.
Огромният шейпшифтър, който предвождаше нападателите им, изглежда, не обичаше танците, нито пък празните приказки, защото изръмжа и с един жест на лапата си даде знак на подчинените си да нападнат.
Алексий, готов за бой с извадени кинжали, се хвърли към вълка, който идваше към него. Остави го на Бренан и заби оръжието си директно във втория шейпшифтър, като разкъса артерията на врата му. Врагът му извика и падна на земята, а кръвта му, толкова тъмна и мръсна, обагряше покритата със сняг земя.
Следващият бе по-подготвен, преди Алексий да успее да възвърне равновесието си, чифт нокти се забиха в главата на воина, цапардосаха го и той се строполи на земята. Звукът, който се чу, когато косата му бе изтръгната, го побърка повече, отколкото болката.
Завъртя се и бързо се изправи. Преди шейпшифтърът да нанесе следващия си удар, кинжалите на Алексий се заровиха в корема му. Воинът забиваше все по-надълбоко, докато погледът на врага не му показа, че е стигнал сърцето. Трудно му бе да го удържа, затова не загуби повече време.
– Оу, да не би Вълчо да те ядоса, когато оскуба златната ти коса? – присмя му се Кристоф.
– Щом приключа тук, ще ти сритам задника – отвърна му Алексий, докато се оглеждаше за следващата си мишена.
Вече призовал силите си, Кристоф хвърли една синьо-зелена сфера към шейпшифтъра, които се бе насочил към Алексий. Енергията уцели врага в гърдите и го запрати в едно дърво на около пет метра от тях. Чу се силен звук на пропукване. Може би от череп или гръбначен стълб и вълкът се приземи на земята, а главата му бе изкривена по неестествен начин.
– Този няма повече да те притеснява, Лекси – иззлорадства Кристоф.
– Още веднъж ме наречи Лекси и кинжалът ми ще…
– Идват други – извика Бренан и сложи край на съвсем реалната заплаха, която Алексий отправяше.
Последният се обърна и видя как двама шейпшифтъри се насочват към него в планирана атака.
– Изобщо не е честно! Всички предпочитат да танцуват с теб – чу се гласът на Бренан, който се материализира зад Алексий, продължавайки да хвърля звезди.
– Какво да ти кажа, по-красив съм от теб.
Движенията на Бренан бяха така бързи, почти недоловими за безпогрешното зрение на атлантите, но воините успяха да видят как два чифта шурикени7, изработени от атлантски метал вместо от традиционното японско сребро, полетяха и се забиха точно в целта – в челата и сърцата на шейпшифтърите, които тичаха към тях. Набрали инерция, след няколко секунди враговете им се стовариха на земята.