Ненавиждаше да стои в очакване нещо да се случи.
Охраната на болницата бе на пост, а полицията – на път. За негов късмет, Грейс бе в добри отношение с местния паранормален отряд, а и Алексий се бе срещал с някои от полицаите преди. Точно за това не изпитваше никакви притеснения. Но на всяка цена трябваше да информира отряда за нападението.
Обаче по необясними за него причини, в които точно в този момент не искаше да задълбава, се притесняваше за Грейс.
По някакъв начин Грейс се бе прикачила към него, още когато за първи път се съюзиха с бунтовниците в Сейнт Луис. Оттогава го приемаше като свой наставник, без дори да го попита какво мисли по въпроса.
На няколко пъти ѝ бе изръмжал да го остави на мира. Но, жената просто продължи да го следва като сянка, а той използваше различни тактики, за да я пренебрегва.
Ако искаше да бъде искрен със себе си, трябваше да си признае, че просто се преструваше, че не я забелязва. Трудно му беше да я игнорира. Бе толкова независима, в очите ѝ гореше тиха, но разрушителна сила, а и бе благословена с остър ум. Висока и елегантна, силна и жилава. Все още бе атлетична, каквато е била като дете. Куин му бе казвала, че на петнадесет години била претендент за Олимпийските игри по плуване.
Но преди десет години светът на Грейс се е сринал под краката ѝ. В основата на всичко била група женски вампири, празнуващи свободата си. Случило се, когато вампирите и върколаците разкрили съществуването си. Кръвопийците се натъкнали на по-големия ѝ брат в един бар. Той не оцелял след случилото се.
А Грейс едва преживяла смъртта му.
Били сами на този свят, баща им ги бил напуснал, когато са били малки, а майка им починала от рак малко преди смъртта на брат ѝ. Куин и Грейс бяха пречупени. Изгубени.
Но тя бе намерила смисъл да живее. Беше прекарала последните десет години в тренировки, подготвяйки се да води армията на бунтовницте. След като няколко пъти Алексий имаше възможност да я наблюдава, докато се сражава, знаеше колко бе добра. Страшно добра. Силата и рефлексите ѝ бяха невероятни и когато използваше лъка си, бе почти неестествено прецизна. Но силите ѝ се изчерпваха и ако Мишел, единствената ѝ приятелка от детството, загинеше, Грейс щеше да се срине.
Алексий виждаше признаците. Знаеше, че този момент наближава. Не можеше да реши дали иска да е около нея, когато това се случеше. Този емоционален срив без съмнение щеше да е прекалено личен.
Твърде личен за един воин от Атлантида, заклел се да защитава своя принц и бога на моретата, дал клетва да изживее живота си, без да се обвързва емоционално.
Един от лекарите, който носеше окървавени ръкавици, бутна големите врати на чакалнята и погледна към тях, очаквайки реакция.
– Никълс? Мишел Никълс?
Грейс пребледня, но скочи от стола.
– Да, това съм аз. Искам да кажа, че съм нейна приятелка. Какво се случи? Как е тя?
Лекарят се намръщи и Алексий прекоси стаята. Сигурен бе, че Грейс не би искала да посрещне новината сама.
– Изгубила е много кръв, белият ѝ дроб е засегнат – отвърна докторът и избърса челото си. – Няма да ви лъжа. Направихме всичко по силите си, остава само да чакаме. Ако приятелката ви е борец, може и да оцелее.
Грейс замръзна на място, неспособна да отговори. Алексий я прегърна през кръста и затвори очи, опитвайки се да не мисли колко страхотно се чувстваше близо до нея. За него тя бе войник, който временно е под неговото командване, и точно сега трябваше да ѝ бъде морална подкрепа.
– Благодаря ви! – обърна се към лекаря. – Ако има промяна в състоянието ѝ, моля да ни уведомите.
Лекарят кимна, едва забелязвайки Алексий, но след секунда вдигна рязко глава и впи очите си във воина. Поглед, който за атланта бе така познат и дразнещ.
– Моля, простете професионалното ми любопитство, но как се сдобихте с тези белези по лицето? И някога обмисляли ли сте да се подложите на пластична операция?
Очите на Алексий станаха студени, докато съжаляваше, за пореден път, че не може да прониже хората, които си вряха носа навсякъде.
– Няма място за притеснение, докторе, но все пак съм ви благодарен за загрижеността.
Грейс се обърна към него и положи глава на гърдите му. Това беше първият признак на слабост, който показваше в негово присъствие, както и вълната от ожесточено желание да я защитава, която го заля.
– Нуждая се от глътка чист въздух – прошепна тя. – Моля те, Алексий, моля те, помогни ми. Изведи ме оттук.
Атлантът затегна прегръдката си около нея и кимна към доктора.