– Мари? – Грейс имаше чувството, че изостава с информацията. След като бе гледала предаването, бе останала с впечатлението, че Итън и Кат бяха сгодени. – Коя е Мари?
– Ще ти обясним след малко, обещавам – отвърна Алексий. – Най-добре да им кажем какво се случи снощи и да видим какво ще успеят да научат от затворника ни.
Точно тогава лекомисленото им поведение изчезна и Бастиян кимна.
– Итън ще се оправи с това.
Докато Грейс съпровождаше гостите им обратно във форта, забеляза как Бастиян се приближи до Алексий, тупна го по гърба, след това го прегърна силно и го чу да казва.
– Как си, приятелю?
Тя забави крачката и се загледа към Алексий, умирайки да разбере какво щеше да му отвърне. Но той забеляза, че го наблюдава, защото не я изпускаше от очи и се намръщи, преди да отвърне:
– Не съм добре. Никак не съм добре.
13 Feelings – песен на Морис Алберт – Б.пр.
Глава 19
Грейс събра всичкия си кураж и ги поведе през двора към килията на затворника им. Тайни ѝ каза, че един от неговите хора е сменил Доналдсън, а след това тръгна нанякъде, за да свърши работата си. Сам все още не се бе обадил и Тайни щеше да остане, докато не получи друго нареждане от приятеля си.
Когато стигнаха до килията, Грейс даде знак на пазача, че може да си върви.
– Късмет! Този е страшен – отвърна мъжът, отвратен.
Шейпшифтърът крещеше мръсотии, докато удряше нещо метално в стената. Шумът бе толкова силен, че Грейс се съмняваше дали изобщо щеше да ги чуе, когато го повикат.
– Искаш ли да отключа вратата?
Насочи въпроса си към Алексий, без изобщо да ѝ пука дали е спазила правилата за йерархия. Итън беше алфата, но не той, а Алексий я спаси миналата нощ.
Атлантът протегна ръка към нея, за да му даде ключовете.
– Аз ще го направя. Докато ребрата ти зарастнат, може да върша някои неща вместо теб.
Грейс се усмихна при спомена за разговора им по-рано и му подаде ключовете. И беше прав. Ако шейпшифтърът нападнеше този, който отвори вратата на килията му, по-добре да бъде Алексий, Бастиян или някой от другите шейпшифтъри.
– Понякога е адски дразнещо да си единственият човек в стая със супергерои – каза тя и не се шегуваше.
Кат я погледна остро и отвърна:
– Миличка, и идея си нямаш колко съм съгласна с теб.
Жената не изясни думите си, но Грейс забеляза Бастиян, който се приближи към годеницата си и положи ръка на рамото ѝ. Изглежда, не знаеше доста неща. Може би някой ден щеше да има привилегията да ги чуе.
Но не и днес.
Алексий пъхна ключа в ключалката и погледна към Итън. Бастиян и Кат се дръпнаха назад, както направи и Грейс. Алфата се приближи до вратата и кимна.
– Влизаме – извика Алексий. – Отдръпни се от вратата.
За момент всичко утихна, но след секунда виковете и ударите започнаха отново, но по-силни отвсякога. Изражението на Итън стана още по-сериозно и в следващия момент нададе силен рев. Такъв, какъвто никога досега не бе чула от човек.
Но ѝ бе страшно познат. Миналата нощ, нападналите ги пантери го бяха издавали.
Внезапно отново настъпи тишина и шумът секна.
– Така е по-добре – каза Итън с дрезгав глас, който почти кънтеше във всеки един коридор на форта. – Аз съм Итън, алфа мъжкарят на прайда „Биг Сайпръс “ и влизам, по-добре ще е за теб, да се дръпнеш от вратата.
Итън кимна отново, а Алексий врътна ключа и отвори вратата.
Грейс не можеше да отрече, че затворникът им не беше това, което очакваше. Спомняше си го по-голям и внушителен. Може би защото първо го бе видяла в животинска форма и съзнанието ѝ отказваше да го приеме като човек.
И все пак мъжът, който съскаше и ръмжеше, дори и в човешка форма, не можеше да се опише като кротко котенце.
– Познавам го – отбеляза Итън. – Не мога да повярвам. Той не е част от прайда ми, но баба му е. Размотава се с група колежани в Маями. Не би наранил никой, поне доколкото знам.
Алфата влезе в килията, а обезумелият мъж, свил се в ъгъла продължи да съска и да издава странни и неразбираеми звуци. Сякаш за кратко бе загубил ума си. Незнайно защо напомни на Грейс за Рейнфилд от филмите за Дракула.
– Ако започне да яде буболечки и да вика господаря си, се махам оттук – промърмори под носа си тя.
Алексий и Бастиян я изгледаха озадачено, а Кат се засмя.
– Определено с теб си приличаме – каза жената.
През това време Итън се приближи до полуделия шейпшифтър.
– Еди, какво правиш? Познаваш ме. Какво би казала баба ти за това?
Но в подивелите очи на Еди нямаше и искрица здрав разум. Нито пък знак, че е разпознал Итън. Когато алфата пристъпи още една крачка напред, затворникът се хвърли на земята и се хвана за главата, а след това изкрещя първите си смислени изречения.