– Грейс, не зная какво става. Какво правиш?
– Това, което възнамерявам да сторя, е да правя любов с теб, така че млъкни и ме целуни – отвърна тя, без да разбира защо просто не приемеше това, което му предлагаше.
Все пак бе мъж, а и миналата нощ се бе обърнал към нея като „неговата жена“. Искаше ѝ се да свали дрехите ѝ и…
Кръвта ѝ кипеше и сякаш по нервните ѝ окончания преминаваше ток. Всичко това се разливаше по тялото, докато желанието не я подлуди. Тя се притисна по-близо до него, така че бедрата ѝ се допряха до огромната му възбуда, точно там, където трябваше да бъде. Въпреки че дрехите им пречеха да направят това, от което и двамата се нуждаеха, Грейс раздвижи бедрата си и той издаде дълбок и гърлен звук.
Тя се усмихна съвсем незабележимо захапа извивката между врата и рамото му, в отговор тялото му се притисна в нейното и воинът я взе на ръце. Грейс веднага обви крака около кръста му и се държеше здраво за него, докато той буквално притича през двора и я занесе в стаята ѝ. След като никой вече не ги виждаше, Алексий спря и се подпря на стената, дишайки тежко.
Тя опита да го целуне, но той извърна глава.
– По дяволите, Грейс, какво ти става? Преди по-малко от двадесет минути дори не искаше да ме държиш за ръка, а сега си готова да ме изчукаш, и то пред публика. Не че имам нещо против, но… – изрече той, а в очите му горяха пламъците на страстта. – Нещо не е наред. Не си на себе си.
Защо говореше? Толкова много думи.
– Не трябва да бърбориш толкова, Алексий. Бла-бла, не си на себе си, бла-бла. Много е просто. Или ме желаеш, или не. Решавай. Направи ме своя или ме пусни на земята, за да мога да намеря някой, който ще се навие – каза тя и прокара език по врата му.
Воден от непознато за него чувство, воинът стисна задника ѝ толкова силно, че нямаше начин да не ѝ останат синини.
– Точно така. По-силно. Мисля, че грубата игра ми допада. Не съм сигурна, че знам какво значи, но може и да ми хареса – продължи Грейс, завладяна от непреодолимото желание да се изкикоти. Не го бе правила, откакто бе на дванадесет години.
Бавно започна да се надига и снишава срещу възбудения му пенис, докато той се отъркваше точно там, където искаше да усети натиска му.
– Чувството е невероятно. Да го направим пак, но този път голи.
Мъжът погледне нагоре към тавана, а от устните му се изплъзнаха поредица от думи, които звучаха като смесица между молитва и ругатня. След това погледна към нея.
– Ако си имаше и представа какъв героизъм проявявам в този момент – изрече през зъби. – Очевидно, че зовът на алфата ти въздейства. Има ли някакво разумно обяснение защо би имало влияние върху наследница на Диана?
Грейс го изучаваше в продължение на няколко секунди, обмисляйки въпросите му, но не отговори нищо, вместо това отново се изкикоти.
– Милият той! Може би Итън ще се съгласи да се чукаме.
Имаше усещането, че се е опиянила от най-първокласното шампанско, а балончетата се разливаха по тялото, пръстите на краката и най-сластните ѝ части. Никога не е обичала да пие, най-вече след случилото се с Роби, но веднъж или два пъти се бе напивала и нямаше как да сравни усещането с това, което изпитваше сега.
– Какво имаше в това кафе? – изкикоти се за пореден път. – Изглежда, че сметаната си я бива.
Алексий отново изруга, без да обръща внимание на въпросите ѝ за кафето. Жалко, че се държеше като старомоден дядка, защото Грейс изпитваше непреодолимо любопитство, насочено към това, което се намираше в панталоните му.
– Алексий?
– Не – отвърна той ѝ между стиснатите си устни. – Итън не иска да прави секс с теб. А дори и да искаше, ще се наложи да му откъсна главата. Бавно. Сега ще стоим колкото се може по-далеч от доброто коте и зова му, който, ако съдим по теб, предизвиква халюцинации.
– Коте – изписка тя. – Каква забавно дума. Коте, коте, коте. А какво ще кажеш за котенце? Тази дума също е страхотна. Моето котенце е горещо и влажно за теб. Искаш ли да се чукаме, и то веднага?
– Героизъм – сопна се Алексий. – Ге-ро-и-зъм. Отвъд всяка мярка, която един мъж може да понесе. Надявам се, че който и да записва случващото се, ще ми даде много кармични точки за проявената издръжливост. В огромни количества.
От устните на Грейс се измъкна сподавен смях.
– Каза огромни. Да не говориш за гърди. Искаш ли да видиш гърдите ми?
Грейс се отдръпна назад, за да се опита да вдигне блузата си, но той не ѝ оказа съдействието си. След това се пресегна към него объркана и изпълнена с раздразнение
– Защо не искаш да ги видиш? Всички мъже си умират за гърди. Да не би нещо да не ти е наред? Атлантите харесват ли цици? О, богиньо! – сепна се тя и сложи ръка на устата си, като с другата се удари по челото. – Извини ме. Ти си гей, нали? Не знаех. Целуна ме и ми каза онези неща, но може да си бисексуален, също както Мишел.