Грейс се приближи до него и се взря в очите му, преди да прошепне тихо и потайно.
– Това някой от мъжките периоди ли е? Вероятно мога да те уредя с Тайни.
Алексий стискаше толкова здраво челюстта си, че се зачуди как не си бе счупил зъбите. Пусна я на земята грубо и когато краката ѝ докоснаха тревата, последва още един кикот. Продължаваше да издава тези звуци, но се отпусна назад и започна да се търкаля в прясно окосената трева.
– Хей, никога не съм го правила в трева – успя да изрече накрая. – Какво ще кажеш да свалиш панталоните си и да се присъединиш към мен?
Преди Алексий да успее да ѝ отвърне, ново чувство запрепуска из тялото ѝ. Усещане, което изобщо не беше забавно. Изправи се и за част от секундата разкопча якето си и го съблече, мърморейки колко ѝ е горещо. Съвсем леко ѝ се зави свят. Добре де, леко бе меко казано.
– Опалянка – промърмори, след като се отпусна на тревата, повалена от изненадващото си неразположение.
Догади ѝ се и започна да повръща, докато не изкара всичко, което бе погълнала през последните няколко дни.
И всичко приключи.
Грейс се изправи и се отдалечи, клатушкайки се, от вонящата каша и погледна към Алексий. Той стоеше точно до нея, държейки мокра кърпа и също не изглеждаше никак добре.
Явно атлантите изпитваха съчувствие към всички, които се излагаха тотално.
Грейс все кърпата и изтри устата си.
– Благодаря – измънка тя. – Не знам защо ми прилоша. Чувствах се добре, когато се събудих, като изключим лекото щипане около раната ми.
Тя застина на едно място, когато забеляза изражението му, което говореше за недоумението на воина.
– Шегуваш ли се? – той се отдръпна от нея. – Да не ми казваш, че не помниш какво се случи през последните десет минути?
Грейс бе на път да отговори, че си спомня всичко, но осъзна, че в паметта ѝ има бели петна. Предимно от последните няколко минути. Беше нещо свързано със затворника, Итън и мехурчета от шампанско… в мозъка ѝ. Нещо не беше наред и ето я тук на земята, чувствайки се ужасно.
Алексий затвори очи и за известно време редеше груби изрази под носа си. След това я прониза със страстния си, чувствен поглед и скръсти ръце пред гърдите си.
– Нищо ли не помниш? Нищо от това, че искаше да те изчукам в коридора? Или че ме попита дали съм гей? Не съм и съм абсолютно сигурен, че заслужих медал, задето не те направих своя. О, и да не забравим, че спомена, че ще ме уредиш с Тайни.
Грейс усети горещината, която се настаняваше по страните ѝ и се смути. Не можеше всичко това да е вярно, той си измисляше, после…
В името на богинята! Всички спомени нахлуха в съзнанието ѝ и отново ѝ призля.
Глава 20
След проявената лудост и повръщането, Алексий се опита да държи Грейс под око, но тя адски много го затрудняваше. Причината бе, че постоянно избягваше погледа му и дори и след като отиде да измие лицето и зъбите си, се спотайваше в ъглите, сякаш не искаше никой да я вижда. Държеше се като унизена и победена жена, а това несъмнено му лазеше по нервите.
Бастиян и Кат се бяха отделили и си говореха тихо, но много разпалено. Алексий сметна, че е по-добре да не знае за какво бе кавгата.
Жени.
Въпреки че, за да бъде честен, вината бе изцяло на Итън. И разбира се, същият този алфа мъжкар избра точно този момент да прекоси двора следван покорно от Еди.
Итън посочи към затворника.
– Говори! – нареди му. – Кажи каквото каза на мен.
Еди смотолеви нещо под носа си.
– Говори! – гласът на Итън разцепи пространството между него и затворника. – Знаем за поробването. Кажи ни останалото.
Еди кимна и започна наново.
– Беше Провачек. Дясната ръка на Вонос във Флорида. Управлява имението му. Грижи се най-вече за сигурността, нарича себе си посредник. Той е вампир, но се говори, че притежавал сили, невиждани у другите като него. Досега не съм ставал свидетел на така наречената му супер сила, но може и да съм, предвид поробването, което спомена – мъжът насочи погледа си към Грейс и продължи. – Надявам се, че не съм наранил никого, докато бях под влиянието на Провачек.
Грейс не повярва на думите му, но запази мълчание.
– Ами Вонос? – внезапно вниманието на Алексий бе насочено към Еди. Трябваше да открие някаква следва, която да го заведе до Проклятието на вампира и може би шейпшифтърът знаеше нещо по въпроса. – Виждал ли си го? Бил ли си в имението му? Кажи всичко, което знаеш?