Кат се обърна изневиделица и насочи пълния си с въпроси поглед към Бастиян, а тъмната ѝ коса сякаш се носеше в мрака.
– Това пък какво трябва да значи?
– Знаеш много добре – отвърна ѝ Бастиян съвсем спокойно. – Ако не бях сигурен в мъжествеността си, всичките тези ритуали на шейпшифтърите, йерархията и глупостите за алфите щяха сериозно да ме притесняват.
В отговор Алексий подсвирна.
– Сигурен в мъжествеността си ли каза? Майко мила. Чакай само да разкажа на Джъстис. Какви подигравки ще паднат. Няма да те остави на мира.
– Точно ти ли трябва да се намесиш? Не е ли малко лицемерно от твоя страна? – изтъкна Кат. – Бла-бла, не си на себе си, бла-бла? – повтори думите на Грейс от по-рано.
Грейс поруменя цялата и понечи да се намеси в разговора, но реинджърката я изпревари.
– Шейпшифтърите чуваме много по-добре от човеците – каза тя, но в думите ѝ нямаше и грам жестокост. – Така е! – продължи, но този път погледна към Итън. – Тя е реагирала както биха се държали кутретата на зова на алфата по време на първата им трансформация.
Грейс издаде странен сподавен звук и след това издиша шумно.
– Спри за секунда – започна тя внимателно. – Аз съм наследница на Диана. Да не искате да кажете, че също така съм и…
Алексий не изпускаше Грейс от погледа си, затова първоначално не разбра защо младата жена спря на средата на изречението, без да се доизкаже. След това проследи погледа ѝ и видя Итън, който бе коленичел, със сведена глава пред Грейс.
– Какво по…
– Пантерата е свещено за Диана животно и неин спътник – прошепна Итън, след като вдигна глава и погледна с почит към Грейс. – Прайдът ни е чакал повече от век да се появи наследник на Диана, на който ние да окажем почитта си.
– В името на Посейдон. Пак се започва – промърмори Алексий.
След това прекоси пространството и се озова между Грейс и Итън, но с лице, обърнато към шейпшифтъра.
– Ти – каза той и посочи голямата глава на Итън, – ще се жениш за сестрата на Бастиян. Нямаш никакво право да говориш за спътници и почит с моята… с Грейс. Разбра ли?
Дяволита искрица мина през очите на Итън и той се изправи на крака.
– Не, не в такъв смисъл. Просто ще отдадем почит към спътника ни. Чисто платонично, ако ме разбираш?
Бастиян се намеси, като пристъпи напред и поклати неодобрително глава.
– Не, Итън, мисля, че на сестра ми няма да ѝ хареса цялата тази работа със спътниците и почитането. Платонично или не. Изглежда, ще се наложи да те убия. Нищо лично.
– Може да опиташ – отвърна дружелюбно шейпшифтъра. – Успех.
В същия момент Сам и кучето му прекосиха двора и мъжът погледна с изненада и тримата.
– Какво, по дяволите, става тук?
Алексий нямаше разумно обяснение, но се радваше да види стария сърдитко. Но Грейс желаеше да му покаже, че тя командва. Би трябвало да му обясни как стояха нещата. Когато Сам се обърна към нея, за да я накара да направи точно това, нея вече я нямаше.
Кат също си бе тръгнала.
Просто ги нямаше.
Алексий се завъртя и трескаво започна да се оглежда във всяка възможна посока, докато Сам мушна пръстите си в гайките на панталона си и започна да се смее.
– Само ако можеше да видиш изражението си. Грейс и красивата рейнджърка си тръгнаха преди броени минути, споменавайки нещо за маркиране на територията.
Алексий въздъхна шумно. Странно, но досега трябваше да е свикнал. Докато очакваше неочакваното с нея, поне трябваше да се преструва, че разбира действията ѝ.
– Как са ранените?
– Накратко, двама са сериозно пострадали и останаха при лекаря, докато някой от семействата им дойде да ги вземе, двама, които са готови да отмъстят за стореното, а останалите са вътре и си събират багажа, за да могат да се махнат оттук.
Алексий кимна и се намръщи.
– Задължен съм на твоя приятел, лекаря. Можеше и да е по-зле.
– Аларик? – попита Бастиян.
– Не мога да се свържа с него. Куин... – обяснението бе достатъчно.
Всички знаеха как се чувства Аларик спрямо тази жена. След думите на Алексий, мрачна сянка премина през лицето на Бастиян, но той не каза нищо.
– Винаги може да се влоши – продължи Сам, отговаряйки на въпроса, който Алексий бе задал по-рано. – Някой ще ме просветли ли как са нещата?
Блу се мотаеше около Итън, като непрекъснато го душеше и накрая си позволи да излае колебливо. Алфата сведе поглед надолу към любопитното куче, от гърдите му излезе гърлено ръмжане, в отговор на което Блу отстъпи назад и се скри зад Сам. Стопанинът потупа любимеца си и насочи пронизващия си поглед към Итън.