– Може би е по-добре да започнете с пантерата.
Алексий ги представи един на друг, а след това обясни на Сам какво бяха научили. Възрастният мъж го слушаше внимателно и не го прекъсна нито веднъж, докато воинът не приключи с разказа си. След това кимна.
– Пасва с това, което приятелят ми, лекарят, ми каза. Провачек е голяма работа. Превърнат във вампир член на руската мафия. Топлият климат му харесвал, затова в началото на осемнайсети век се преместил тук за постоянно. Голям, лош и изключително неприятен. Стреми се към политиката. Иска да влезе в Примуса, но няма достатъчно пари, за да се намърда там. Интересната новина е, че след няколко дни Вонос организира бал за пресата и висшето общество. Може да го проверим.
– Изглежда, че Провачек играе двойна игра. Или е излъгал онези идиоти, защо трябва да нападнат нашата, така наречена, театрална трупа – каза Алексий. – Мразя съвпаденията. Няма съмнение, че ще намерим начин да присъстваме на този бал.
– Аз също не съм фен на съвпаденията – намеси се Бастиян. – Въпреки че няма как вече да не са разбрали, че атаката тук не се вписва в нито един от останалите модели на нападения. Вашата „театрална трупа“ не е нито фанатична група, нито пък…
– Освен ако актьорските им умения не струват – отбеляза Итън.
– Забавен си. Не е твърде късно да наритам котешкия ти задник – предупреди го Алексий.
Алфата направи движение, с което предизвика атланта, а в отговор Бастиян въздъхна.
– Нито пък, както се опитах да кажа по-рано, а ти така невъзпитано ме прекъсна, се опитаха да замажат положението и да нагласят всичко сякаш е било инцидент.
– Винаги ли се държат така? – обърна се Сам към Бастиян.
– Запознаха се днес. Но изглежда има малък проблем със зова на алфата, който Итън изпълни, влиянието му върху Грейс и нещо свързано с наследство и спътници – обясни му атлантът.
Раздразнен до краен предел, Сам вдигна ръце и извика.
– Достатъчно! Няма да се занимавам с вашите дивотии, без да съм пил кафе и да съм се наспал както трябва. Не искам да знам, не ми пука… изобщо. Да кажем, че този Провачек е искал да покаже лоялността си към Вонос, като му сервира на сребърен поднос нашата „театрална трупа“? Какво ще си помисли, като разбере, че нито един от тях не се е завърнал?
– Можем да изпратим Еди, който да му подхвърли фалшива история – предложи Бастиян колебливо.
Алексий и Итън изсумтяха едновременно и се спогледаха.
– Еди не е чак толкова умен, колкото един шейпшифтър трябва да бъде – отбеляза атлантът.
– Трябва да се съглася с това – допълни Итън. – Вероятно има атлантска ДНК.
Сам завъртя очи и се намеси.
– Държите се като хлапаци! Казвайте какво ще правим оттук нататък?
Глава 21
Грейс влезе в кухнята и запозна Кат с Мишел, а съзнанието ѝ все още кипеше с мисли за Алексий и желанието му да я унижи. Двете жени се здрависаха. Русата рейднжърка, която приличаше на амазонка така ясно контрастираше с елегантната и чернокоса англичанка.
Мишел се приближи и прегърна Грейс.
– Радвам се да те видя отново. Нощта бе много тежка. Останаха само двама от новобранците.
– Сам ми каза, докато ти беше в стаята си. Съветвам те да се върнеш там и да събереш багажа си, защото се махаме – каза Грейс. – Тук е твърде опасно.
– Опасност е бащиното ми име – отвърна Мишел. – Всъщност ми се иска, но за жалост не е такова, бащиното ми име е толкова ужасно, че ме е срам да го произнеса. Мишел Опасност звучи доста добре, не мислите ли?
– Надявам се, осъзнавате, че сте луди? – намеси се Кат, но забележката ѝ не прозвуча като въпрос, а като факт. – Да ви се намира горещ чай?
– Луди като лисици – отбеляза Грейс.
– Пантерите ядат лисици – отвърна Кат.
– Наистина ли? Това е ужасно гнусно! – Мишел се намръщи. – Пухкавата опашка и всичко останало? И да, имаме горещ чай. Истински чай, а не онзи боклук в пакетчетата.
– Благодаря. Всъщност не ядем лисици – отвърна Кат и извъртя очи. – Предпочитам чийзбургер и пържени картофки. А и не мисля, че би трябвало да ме съдиш, след като вие, британците, измислихте онази варварска игра, наречена лов на лисици. Какво ли не бих дала да се появя по време на такова мероприятие като пантера. Бих изплашила няколко превзети старчета, не мислите ли?
– Може би трябва да помислим какво ще правим оттук нататък и да оставим опитите за възстановка на Революцията за по-късно? – Грейс сложи край на нападките им. – Останаха ни само двама новобранци и искам да ги изведем живи и здрави оттук. Боже, обзалагам се, че Куин и Джак ще се гордеят с мен, след като се завърнат от дупката, в която са се укрили?