Алексий прекоси стаята и застана точно до Грейс и пулсът ѝ веднага се забърза в отговор на близостта му, но въпреки това се опита да покаже безразличие. Спомените от времето, през което бе под влиянието на зова на алфата, нахлуха в съзнанието ѝ, никога досега не се бе чувствала толкова унизена. Въпреки че се съмняваше, че някога може отново да го погледне в очите, Алексий непрестанно търсеше присъствието и допира ѝ.
Ако умоляваш мъж да те изчука в тъмна уличка, непременно ще се случи, прозвуча мрачен и развеселен глас в главата ѝ. Грейс обаче го прати по дяволите.
Мишел погледна към Бастиян, който се извисяваше над всички в стаята.
– Разбрах, че си имал предложение за мен.
– Да, така е. Искаме да сформираме тристранен съюз в „Биг Сайпръс“ между хора, атланти и шейпшифтъри. От това, което разбрах за теб от Грейс и Алексий, ти се вписваш перфектно в образа на водача на хората, а и разбрах, че в Лондон не те чака нищо належащо.
Преди да отговори, Мишел погледна към масата и раздвижи китките на ръцете си.
– Всъщност в Лондон не ме чака нищо и съм убедена, че съм подходяща за тази позиция. Колко мило да я предложиш на мен.
Кат кимна.
– Жизненоважно е да разберем как вампирите поробват шейпшифтърите. Ние винаги сме били неподатливи на каквито и да било видове контрол над ума, което значи, че са измислили нов начин. И той ще доведе до нашата гибел. Колкото по-скоро започнем да работим заедно, толкова по-добре.
– Значи е решено – отвърна Мишел – Сега, ако ни извините, ние двете с Грейс трябва да си вземем едно дълго довиждане.
След минута всички излязоха от кухнята. Алексий се поколеба за момент, но след това се наведе и целуна Грейс по главата.
– Ще те чакам отвън – промълви тихо той.
Неспособна да отговори, тя кимна и не свали поглед от него, докато не напусна стаята. След това се усмихна на Мишел, готова да се сбогува с приятелката си.
– Разказвай! – започна Мишел – Какво се случи между вас двамата, докато мен ме нямаше?
Грейс се поколеба, но след това преодоля срама си и призна всичко на Мишел. Как след битката се е осланяла на неговата сила. Мощта, с която ги връхлетя свързването на душите им. Какво се бе случило, когато бе попаднала под влиянието на зова на алфата.
Докато приключи, лицето ѝ вече гореше с топлина, която би могла да разтопи желязо. Мишел я гледаше втренчено, без да продума, а устните ѝ леко потрепваха.
– Ако започнеш да се смееш… – заплаши я тя, без да знае какво щеше да стори, ако приятелката ѝ направеше точно това.
Мишел кимна, но положи глава на масата точно между ръцете си, и започна тихо да се смее.
– О, миличка. Бих дала всичките си пари, за да мога да видя това. Сериозно, резервираната Грейс се е опитала да изчука своя атлант в коридора? – последните ѝ думи отново я разсмяха и вече не можеше да си поеме въздух.
– Чудесно е, че имам приятелка, на която мога да се доверя – изрече през зъби Грейс.
– Мила, недей така…
– Не го приемай твърде лично. Това щеше да кажеш. Лесно ти е на теб. Ти не си тази, която непрестанно е говорела за котенца, гърди и чукане – бе ред на Грейс да постави главата си на масата. – Как ще мога да го погледна в очите?
Мишел се пресегна през масата и я удари по ръката.
– Ти настина си идиотка. Шегуваш ли се? Забелязала ли си как те гледа? Вероятно държейки се по този начин и казвайки онези думи, си сбъднала най-дивата му фантазия. Може да се каже, че се е държал доста героично, щом не те е обладал точно там в онзи коридор.
Грейс се насили да се засмее.
– Той каза нещо подобно. Ге-ро-и-зъм.
– Абсолютно е прав – отвърна Мишел. – Но тази нощ ще сте сами и няма да му се налага да проявява героизъм. Тази нощ ще бъде мъж, който те желае. Заслужаваш го.
– Но той ще ме остави.
– Не можеш да си сигурна. Дори и да е така, на кого му пука? Поне веднъж се отпусни и живей за деня.
– Ами ако…
– Не! – отряза я решително Мишел. – Никакво „Ами ако“. Просто го направи. Направи нещо за себе си. Възползвай се от момента. И си обръсни краката.
Грейс се ухили широко.
– Добре, може би само този път.
* * *
Грейс се протегна, събуждайки се бавно след дългия сън. Стаята бе тъмна, надписът на часовника ѝ показваше, че е проспала целия ден и се е събудила в осем вечерта. Бе слаба и изтощена, а раната я наболяваше, така че за първи път от цяло десетилетие, остави другите да се оправят и просто отиде да си легне.
Преди да си тръгне, Итън се обади да им каже, да очакват камион, който ще вземе всичко от оръжейната и ще го закара в Биг Сайпръс. Тайни и Сам бяха измислили план, за да унищожат всички временни подобрения, които така наречената „театрална трупа“ бе направила за форта, разбира се, без да унищожават историческото му наследство и неговата стойност.