Алексий се отпусна върху Грейс, толкова близо че топлината на тялото му я побърка. Докосвайки я цялата от раменете, през гърба, та чак до пръстите на краката.
Не усещаше обаче одеялото помежду им.
Задъха се, но не се отдръпна от него. Просто завъртя глава и го погледна през рамо.
– Не мисли, че не оценявам жеста, но така раната доста ме наболява.
Моментално той я хвана и много нежно я издърпа назад, докато проклинаше себе си.
– Съжалявам, ми амара. Какъв глупак съм само! Моментът е неподходящ. Ти си ранена, а аз…
Тя се отпусна на здравите му и силни гърди и го накара да млъкне по най-добрия начин, като го целуна. Устните му бяха едновременно твърди и меки. Вплете пръстите си в гъстата му коса и дръпна главата му съвсем леко надолу, за да бъде по-близо до нея, така че дори и дъхът му да стане част от нея.
– Да – промълви Грейс, след като се отдръпна от устните му и остана изненадана, когато разбра, че не само тя диша тежко. – Бях ранена, така е, но сега съм много по-добре. Тялото ми се лекува изключително бързо.
Алексий я пусна и тя потъна в леглото. Воинът отстъпи назад, сякаш допирът ѝ го изгаряше.
– Ще ти се извиня още веднъж, ми амара. Не разсъждавах трезво, просто копнеех за теб като безсърдечен… – извиненията и самообвиненията му секнаха, когато осъзна, че се намира в стаята ѝ напълно гол.
Грейс спусна поглед по него. Първо огледа омагьосващите му гърди, след това плоския корем и копринените косъмчета, които водеха към неговия… О, мили боже. Този мъж си имаше всичко. И наистина впечатляващата му ерекция ясно ѝ показваше колко много адски силно я желае. Грейс вдиша дълбоко и наясно до какво ще доведе жестът ѝ, облиза устни, докато не откъсваше поглед от пениса му.
Никога не е била изтънчена, защо сега да бъде такава.
Членът му се изпъна напред, навярно отвръщайки на провокацията ѝ или поне така се надяваше, защото не притежаваше нито практиката, нито опита, за да го съблазни. Истината бе, че в този момент импровизираше.
– Опитваш се да ме убиеш, така ли? – успя да каже през зъби той. – Старая се да бъда джентълмен. Да проявя героизъм. Отново. Но в името на всички богове, мисля, че очакваш твърде много от мен.
Тя се изправи и прояви героизъм като отмести погледа си към лицето му, опитвайки се да не забелязва, че той отново се отдръпна от нея.
– Не си разбрал. Никой не иска да се правиш не герой – каза тя и страните ѝ поруменяха, щом си спомни за държанието си сутринта. – Това съм аз, Алексий. Без странни реакции, предизвикани от зова на алфата, без магията на фае, просто аз. Това съм аз и те желая. Какво ще кажеш да го караме бавно? Да бъдеш нежен? Не може ли поне да опиташ?
Засрамена от това, че въпросът ѝ звучеше като отчаяна молба, младата жена се опита да преглътне бучката, която се бе загнездила в гърлото ѝ. Погледна към пода, сигурна, че преживяваше един от най-трудните моменти в живота си. Бе по-лесно, когато излагаше на риск само живота си.
Този път имаше опасност за сърцето и гордостта ѝ.
Алексий пристъпи напред и започна да разкопчава блузата ѝ, след което се наведе, за да я целуне по челото, след това по брадичката и по гърдите, които се разкриваха след всяко едно освободено копче.
– Нежен – прошепна между целувките той. – Мисля, че мога да бъде нежен.
* * *
Алексий се чу да казва на Грейс, че може да бъде нежен, макар цялото му същество да крещеше, че това е лъжа. Как можеше да бъде нежен, след като единственото, което желаеше, бе да я хвърли на леглото и да проникне толкова дълбоко в нея, докато членът му не достигнеше утробата ѝ? Как да бъде нежен, след като копнееше да завърже ръцете и краката ѝ, а след това да я докосва и хапе, да остави следите от ноктите, устните и зъбите си по цялото ѝ тяло?
Желаеше, не, той изпитваше нужда да я вземе. Да я бележи. Да я направи своя, безрезервно и завинаги. И в това нямаше и капка нежност.
И тогава чу призрачния смях на онази жена, сякаш бе с тях в стаята. Смехът на Анубиса.
И ето че победих – прошепна фантомът, роден от спомените за онзи ад. – Покорих те, телом и духом, и в теб няма дори и една частица, която да не е опорочена, объркана и грешна.
Пръстите му потръпнаха, докато разкопчаваше блузата ѝ, а след това се парализира, неспособен да продължи. Ами ако богинята на вампирите е предсказала бъдещето му вместо обичайните за нея заплахи, когато изрече тези думи преди толкова много години? Ако наистина Алексий бе опорочен, объркан и грешен?
Клатейки глава от отчаяние, той започна да се отдръпва от Грейс. Прекрасната Грейс, която заслужаваше много повече. Най-сетне, след като бе събрал кураж да я погледне и да ѝ обясни, той впери погледа си в нея.