– Грейс, не мога…
– Не мисли толкова – посъветва го тя, усмихвайки се, докато изричаше същите думи, с които той я бе убедил да се впусне в това приключение с него. Но след това усмивката ѝ изчезна. – След всичко, което се случи, след като хората умряха, аз се нуждая от теб, Алексий. Имам нужда от твоята топлина, за да се чувствам отново жива. Склонна съм да поема риск, какъвто никога не съм поемала и да призная, че изпитвам чувства към теб.
Постави ръка на гърдите му и потрепервайки си пое дъх, а след това се приближи още до него.
– Наясно съм, че трябва да си тръгнеш, да се върнеш в Атлантида и да продължиш воинския си дълг да защитаваш света и всичко останало. Знам, че ще живееш вечно, а аз съм простосмъртна. Като дете винаги съм се чудела какво, по дяволите, си е мислила Лоис Лейн14? Но в този момент, само за тази нощ, искам да бъдеш с мен.
Нещо в грубите му черти и суровия му поглед се пречупи и този път, когато я погледна, погледът му бе по-мек, а краищата на устните му се извиха в усмивка.
– Мисля, че за малко мога да спра да защитавам света и всичко останало, за да бъда с теб.
Алексий притвори очи за секунда, а след това протегна ръка към Грейс, държейки един от кинжалите си.
– В замяна, ще те помоля за една услуга. Ако нещо се обърка и аз те застраша по един или друг начин, искам да ми обещаеш да използваш това срещу мен.
В отговор Грейс го зяпна с широко отворена уста.
– Шегуваш ли се? Искаш да ти обещая какво? Да те наръгам? Боже, Алексий, на това ли казваш любовна игра?
Воинът постави кинжала на шкафчето до леглото и се обърна към нея, като хвана двете страни на полуразкопчаната ѝ блуза.
– Искаш да те предразположа ли? – усмивката му на хищник блестеше под светлината на лампата. – Само гледай.
След тези думи той дръпна рязко едната половина на ризата ѝ и копчетата полетяха във въздуха. Коленичи пред нея, докосвайки нежно превързаната страна на тялото ѝ, обгърна гърдите ѝ и зарови лицето си между тях. В същото време Грейс галеше копринените му коси и се опитваше да не загуби равновесие, но Алексий премести главата си, пое едното ѝ зърно в устата си и го засмука. В отговор на нежните му ласки, коленете ѝ се подкосиха. С големите си силни ръце, той стисна дупето ѝ и не ѝ позволи да помръдне, докато засмукваше зърното ѝ и тя не започна да се задъхва от желание и страст. След това Алексий насочи вниманието си към другото зърно и направи същите невероятни неща с него.
Задъхан стон се изплъзна между устните ѝ и той погледна към нея, а онази негова опасна усмивка се появи отново.
– Как се справям? – пъргавите му пръсти внезапно се озоваха при дънките ѝ, като ги разкопчаха и освободиха ципа.
Алексий ги свали заедно с бельото ѝ, без да ѝ даде време да се възпротиви или да покаже въодушевлението си.
Когато дънките ѝ се събраха в купчина на пода, Грейс повдигна крака си, за да се отърве от тях, но той хвана здраво левия ѝ прасец в едната си ръка, а с другата – дясното ѝ бедро и повдигна левия ѝ крак на рамото си, докато устните му се озоваха на най-женственото ѝ място.
Грейс съвсем леко извика и веднага постави ръка върху устните си, за да не издаде някой друг странен звук, които би докарал Тайни или някой от хората му в спалнята ѝ. Но все пак трябваше да каже нещо, за да го спре. Не биваше само той да ѝ доставя удоволствие. Трябваше да направи същото за него. О, богиньо!
– Алексий – простена тя. – Моля те, недей, ние… Искам да ти доставя удоволствие.
Той вдигна глава и се втренчи в нея, а очите му горяха със страстта на желанието и силната нужда да бъде с нея.
– Ти ми доставяш удоволствие. Искам да те ближа, да те вкусвам и засмуквам с устата си, докато не свършиш и започнеш да крещиш. Много съм удовлетворен.
Наведе се отново и прокара горещия си език точно през сърцевината ѝ; облиза твърдата пъпка на клитора ѝ и започна да я засмуква по същия начин, както зърната ѝ. Този път не можеше да спре да крещи, въпреки че бе запушила с ръка устата си. Изцяло се предаде, когато той вкара пръстите си в нея. Първо един, след това два, които ритмично влизаха и излизаха от тялото ѝ, докато той продължаваше да я смуче. Оргазмът ѝ бе така мощен, сякаш самият свят експлодира, а зрението ѝ се замъгли.
Грейс се отпусна напред, но благодарение на супербързите си рефлекси Алексий я хвана нежно и внимателно се увери, че не е наранила или ударила все още незаздравялата си рана. Повдигна я върху леглото така грижовно, сякаш бе деликатна и крехка, а не жена воин.