Преди да е успяла да се възстанови от шока от думите му, Алексий вече си бе тръгнал и затръшна вратата след себе си.
Казаното я разтрои и тя седна на леглото, притискайки чаршафите до гърдите си, докато думите му потъваха в съзнанието ѝ. Той смяташе, че тя бе тази, която иска нещо непостоянно. Че тя желае единствено физическа връзка.
Грейс скочи от леглото и започна да се облича. Това бе недоразумение, което смяташе да изясни при това веднага. Бе му се отдала, най-накрая си бе позволила да поема риска, поставяйки на карта не само тялото и душата си, но също така и сърцето си. Нямаше да се откаже, дори и ако ѝ се наложеше да вкара малко здрав разум в главата на този твърдоглав воин на Атлантида.
* * *
Алексий вилнееше из целия форт, преследван от желанието някой да го нападне. Трябваше да удари нещо. Може би Тайни щеше да се навие за малко спаринг.
Но след това го чу. Долови гласа ѝ зад себе си, а тя не звучеше никак щастлива.
– Алексий, спри на минутата или ще взема лъка си – острата ѝ заповед изпълни коридора и макар да не му се искаше да го прави, атлантът забави крачката.
Той се обърна, скръсти ръце пред гърдите си и я прикова с пронизващия си поглед. Опитвайки се да не обръща внимание всеки болезнен удар на сърцето си; да не забелязва колко красива бе, току-що събудила се от сън и поруменяла от яростта, която гореше в очите ѝ.
– Спести ми тези глупости, здравеняко – сопна му се тя. – Не може в един момент устните ти да са върху гърдите ми, а в следващия да напускаш стаята като ураган.
Алексий премигна от изненада. Понякога забравяше колко директни могат да бъдат жените през този век.
– Трябва да се съглася, партньоре – чу се гласът на Тайни, който, изглежда, се намираше някъде зад Алексий. Но в тона на мъжа имаше доза смях, която разведри деня на атланта. – Съжалявам за намесата. Бях тръгнал към кухнята да закуся. Ако желаеш, Алексий, мога да ти донеса нещо за хапване. Убеден съм, че си гладен като вълк, след като цяла нощ патрулира с нас. Ти също, Грейс, разбира се – добави припряно.
Руменината по страните на Грейс се засили, но тя отвърна възпитано.
– Благодаря ти, Тайни, но двамата с Алексий ще закусим сами.
– Така ли?
Жената постави ръце на кръста си и му отвърна със същия поглед като неговия.
– Да. Така. Ако нямаш още глупави възражения или още по-глупави мнения. Като онази глупава идея, че съм достатъчно глупава, че да те искам само за едното глупаво търкаляне в леглото.
След третото „глупаво“, Алексий вече се смееше.
– Предполагам, че се опитваш да ми кажеш, че съм глупав.
Грейс присви очи и му отвърна:
– Бинго! Веднага ме разбра.
Алексий погледна назад, но Тайни го нямаше. Проницателен мъж.
– Значи, закуска. Ти и аз – повтори той, по доста идиотски начин, но откритието го разсмя.
Грейс тръгна към него и когато го достигна, го сграбчи за блузата и го дръпна към себе си.
– Аз не правя такива неща – изрече бавно и много внимателно тя. – Искам да ме изслушаш и най-сетне да разбереш. Никога не се сближавам с хората, не отварям сърцето си за тях. Но когато го направя, не очаквам те да се държат с мен, сякаш смятат, че ги приемам като играчка. Разбра ли? Грижа ме е за теб. Важен си за мен.
– Играчка? – умът му препускаше, предизвикан от чистото мъжко задоволство, което стопляше тялото му. – Ами ако искам да ме използваш по този начин?
Тя издаде странен звук, наподобяващ на ръмжане, напомняйки му за шейпшифтърът пантера, който спомена, че тя трябва да бъде негова спътница. Но преди и една мисъл за ревност да мине през ума му, тя постави ръце на лицето му, дръпна главата му надолу към себе си и го целуна ожесточено.
– Любима моя, помниш ли? Нямаш право да ме наричаш така, а после да бягаш от мен.
Алексий най-накрая разбра. Тя искаше той да остане с нея. Да не бяга. Не се опитваше да се отърве от него. Не му казваше „благодаря ти, беше забавно“. Тя го искаше. Желаеше да бъде с него, да останат заедно.
Воинът я хвана за кръста, като внимаваше да не закачи раната ѝ и я вдигна във въздуха, но не твърде високо, за да не удари главата ѝ в тавана. След това бавно и много внимателно я свали надолу и когато лицата им бяха на едно ниво, я целуна.
– Вероятно не трябва да правя заключения, базирани на погрешни доводи – призна ѝ той. – Но ми е трудно да повярвам, че ще съм ти достатъчен.
– Мисля – каза тя между целувките, – че трябва да ми позволиш да прекарам следващите двадесет или петдесет години, опитвайки се да те убедя в противното.