— Беше много по-просто и по-чисто да ти кажа това, отколкото истината. — Съдейки по тона й, тя като че ли очакваше това обяснение да оправи всичко. Просто й е било по-лесно да ме излъже. Смятала е, че така няма да усложнявам излишно живота й.
— Каква е истината? — попитах аз направо.
— Омъжих се за баща ти, защото така трябваше. — Тя мълча толкова дълго, че си помислих, че няма да продължи, но сетне каза: — Витра и Трил воюваха помежду си от векове, може би от началото на времето.
— Защо? — пристъпих към нея, но тя не ме погледна.
— По различни причини. Витра винаги са били по-агресивни от нас, но ние сме по-могъщи. Това доведе до особено съотношение на силите. Освен това те непрестанно се стремяха към повече власт, повече земя, повече поданици.
— И ти си мислела, че като се омъжиш за Орен, ще сложиш край на един вековен конфликт? — попитах аз.
— Моите родители мислеха така. Те бяха уредили брака ни дори преди още да дойда във Фьоренинг. — Елора също като мен бе живяла като подменена, но никога не говореше за това. — Можех да се противопоставя на това, разбира се, по същия начин, както ти се противопостави на промяната на името си.
Каза го с известна горчивина. Като част от завръщането ми в Трил трябваше да премина през кръщелна церемония и да сменя името си с нещо по-подходящо. Аз не желаех това и благодарение на набега на витра, които осуетиха церемонията, не се наложи да го правя. Накрая Елора се смили и ми позволи да запазя името си и така аз станах първата принцеса в историята, която бе извоювала подобна победа.
— Но ти не си се противопоставила? — казах аз, пренебрегвайки скрития й упрек.
— Не, трябваше да пожертвам собствените си желания в името на общото благо. И това е нещо, което трябва да се научиш да правиш и ти. — Светлината огря косата й, сякаш около главата й имаше ореол. Тя се извърна към прозореца и сиянието изчезна. — Ако просто един брак можеше да сложи край на ужаса, аз трябваше да се подчиня — продължи Елора. — Трябваше да помисля за пропилените съдби както на трил, така и на витра.
— И затова се омъжи за него — завърших аз вместо нея. — После какво се случи?
— Нищо особено. Бракът ни не продължи дълго. — Елора разтри раменете си, прогонвайки студа, който само тя чувстваше. — Срещнах го няколко пъти преди сватбата и тогава той се представи в най-добра светлина. Не го обичах, но…
Тя не завърши мисълта си, но начинът, по който думите й увиснаха във въздуха, ме накара да вярвам, че е била привързана към него.
Не можех да си представя, че Елора е способна на такива чувства към някого. Когато флиртуваше с Гарет Стром, всичко ми приличаше на някакво представление. Не бях сигурна дали те се срещаха тайно, но той като че ли я харесваше и търсеше компанията й. Освен това беше маркиз и следователно тя можеше да се омъжи за него, ако искаше.
И Фин, и Рис ми бяха разказвали за тайната продължителна връзка, която Елора имала с бащата на Фин, след като моят баща изчезнал от живота й. Той бил следотърсач, женен за майката на Фин, и затова те никога не можели да бъдат открито заедно, но Рис твърдеше, че тя наистина го обичала.
— Какво стана, след като се оженихте? — продължих с въпросите си. Елора беше потънала в мислите си и тръсна глава, когато я извадих от унеса й.
— Нещата не потръгнаха — каза тя простичко. — Той не беше открито жесток, което усложняваше ситуацията. Не можех да го напусна, не и без някаква основателна причина. Не и след като толкова много неща зависеха от този брак.
— Но в крайна сметка си го направила?
— Да. След като ти беше зачената, той… — Тя направи пауза, търсейки правилната дума. — Той стана твърде непоносим. Непосредствено преди да се родиш, аз го напуснах и те скрих. Нуждаех се от силно семейство, за да те защити и закриля, ако тръгнеше да те търси.
— Затова ли Фин вече ме следеше? — попитах аз.
Следотърсачите обикновено изчакваха подменените да станат на осемнайсет, тоест пълнолетни хора със законни права върху средствата на тяхно име. Фин обаче бе започнал да ме следи горе-долу от началото на моя дванайсети клас, което ме правеше едно от най-младите подменени деца, което някога се беше връщало във Фьоренинг.
Той твърдеше, че причината е била преместването ни и опасенията им, че са ни изгубили следите, но аз подозирах, че по-скоро са се страхували, че витра могат да стигнат до мене първи.
— Да — кимна Елора. — За щастие аз не бях още кралица, когато се разделихме, и затова Орен не можеше да има никакви претенции над кралството. Иначе нещата можеха да се развият много по-различно.