— Знаеш къде е хладилникът — каза Мат, докато ядеше.
Уила отвори уста, но не каза нищо. Тя се обърна към мен, надявайки се да й се притека на помощ, но аз само свих рамене. В края на краищата тя наистина знаеше къде е хладилникът.
След кратък размисъл Уила се отправи към хладилника. Рис се подсмихна тихо, но Мат му даде знак да мълчи.
Лично на мен всичко това ми изглеждаше много странно. В миналото Фин беше служил като следотърсач на Уила и беше спазвал задълженията си по най-стриктен начин. Но тя никога не го слушаше, нито хранеше към него такова уважение, каквото показваше към Мат, който според установените норми на Трил беше на много по-ниско социално ниво от Фин.
През десетината минути, откакто се познаваха, Мат беше успял да я укроти по-добре от всеки друг досега.
Уила се въртя около мен през останалата част от следобеда и когато дойде време да се раздели с Мат и Рис, на лицето й се изписа облекчение. Рис искаше да поиграем на някаква военна видеоигра, но на мен не ми беше до това.
Двете с Уила останахме в стаята ми. Дънкан стоя пред вратата ми известно време, но накрая се смилих над него и го поканих да влезе и да седне.
Уила се зае да подрежда дрехите ми, защото обичаше да прави това, а аз лежах на пода, наблюдавах я и си мислех колко странен е животът ми. Редът, който се опитваше да постигне в гардероба ми, оставаше непонятен за мен, въпреки че се опита да ми обясни каква е идеята й. И през цялото време ми разказваше колко добре върви обучението й. Уила имаше власт над вятъра — способност, с която не се гордееше особено допреди нападението на витра. Сега обаче искаше да овладее способностите си в максимална степен.
Тя предполагаше, че моето обучение ще започне веднага и смяташе, че трябва да бъда по-подготвена от всички останали тук.
Вечерта продължи в същия дух и аз бях изненадана, когато Уила се присъедини към нас за вечеря. Този път дори яде от храната, която беше приготвил Мат и имах чувството, че целият свят се преобръща наопаки.
Легнах си скоро след това и се въртях в леглото през цялата нощ. Умът ми беше твърде възбуден, за да съм в състояние да заспя дълбоко. Като че ли едва се бях унесла, когато някой ме разтърси. Отблъснах натрапника и се сгуших по-дълбоко под завивките си.
Едва след като бях заровила глава във възглавницата си, осъзнах, че би трябвало да съм разтревожена, че има някой в стаята ми. Особено като се имаше предвид, че мога да бъда отвлечена от зли тролове и какви ли не други врагове.
10
Дислоциране на силите
— По дяволите! — извика Тове Кронер и се отдръпна рязко от леглото ми.
Бях подскочила, готова да нападна онзи, който ме беше събудил. Оказа се, че е Тове и все още не знаех какво съм му сторила.
Според мен не бях направила нищо друго, освен да се надигна бързо в леглото. Но Тове стоеше малко встрани, притиснал длани към слепоочията си. Беше се привел и тъмната му коса падаше над лицето му.
— Тове? — Спуснах крака от леглото и станах. Той не отговори и аз пристъпих към него. — Тове? Добре ли си? Направих ли ти нещо?
— Да. — Той поклати глава и се изправи. Очите му бяха затворени, но беше свалил ръце от главата си.
— Съжалявам! Какво направих?
— Не знам. — Тове отвори уста широко и разтегли челюстта си, все едно току-що е бил ударен през лицето. — Дойдох да те събудя за обучението ти. И ти…
— Ударих ли те? — подканих го аз да продължи.
— Не, нещо се случи в главата ми. — Той остана загледан за кратко в празното пространство. — Права си. Беше като че ли някой да ме удари през лицето, но вътре в главата ми.
— За какво говориш? — попитах аз, все по-озадачена от описанието му.
— Правила ли си нещо подобно преди? Може би, когато си уплашена? — Той се обърна към мен, пренебрегвайки въпроса ми и търсейки отговор на своя.
— Не знам. Но аз не знам дори какво съм направила.
— Хм. — Той въздъхна и прокара пръсти през косата си. — Твоите способности все още се развиват. В скоро време трябва да се оформят напълно и може би това е част от процеса. Или може би причината е в мен.
— Какво?
— Защото съм екстрасенс — припомни ми Тове. — Твоята аура е много тъмна днес.
Той не можеше да чете в умовете на другите или нещо подобно, но чувстваше нещата. Аз проектирах мисълта си, като по този начин влизах в съзнанието на хората също като Елора и използвах внушение, докато Тове долавяше нещата, виждаше аури и беше по-възприемчив за идеи.