Прекарах останалата част от деня, опитвайки се да контролирам енергията си, тъй като това можеше да бъде потенциално опасно. Привечер бях вече напълно изтощена. Не направихме почивка за обяд, но тъй или иначе бях твърде уморена, за да имам някакъв апетит. Тове се опита да ме увери, че накрая всичко това ще стане моя втора природа като дишането и премигването, но начинът, по който се чувствах точно сега, ме караше да се съмнявам в думите му.
Изпратих Тове до входната врата и след това тръгнах към стаята си, за да си взема душ и да поспя. Дънкан също се прибра да подремне, осмелявайки се да ме остави сама за известно време. Да играе ролята на морско свинче, беше уморително и за него.
На път към стаята си обаче бях забавена от неочаквана среща.
— Това е кралица Сибила — чух да казва Уила, сочейки една картина на стената. Мат стоеше до нея, любувайки се на платното. — Тя е един от най-почитаните владетели. Мисля, че е управлявала по времето на Войната на дългата зима, която е била дори по-страшна, отколкото предполага името й.
— Дългата зима? — каза иронично Мат и тя се засмя. Звукът беше приятен и доколкото си спомнях, не я бях чувала да се смее така преди.
— Знам, звучи глупаво. — Тя беше хванала косата си на опашка, което й придаваше по-палав вид, и сега я приглади с ръка. — Честно казано, повечето от тези неща са доста глупави.
— Сигурно е така — усмихна се Мат.
— Здравейте — казах аз колебливо, тръгвайки към тях.
— О, здрасти! — Уила се усмихна още по-широко и двамата се обърнаха към мен.
Както обикновено тя беше облечена много шик и изглеждаше зашеметяващо. Блузата й беше с дълбоко деколте и диамантената й висулка лежеше точно над цепката на гърдите й. Носеше много скъпоценности: гривна-амулет, верижка на глезена, обеци и пръстени, но всичко това беше нещо типично за Трил. Ние бяхме омагьосани от бижутата и макар да не бях толкова тежък случай като Уила, аз винаги бях имала слабост към пръстените.
— Къде беше? — попита Мат, но в тона му нямаше раздразнение или гняв, а само любопитство.
— Обучавах се с Тове — отвърнах с надеждата разговорът да се отклони в друга посока. Очаквах Уила да изпищи и да се впусне да ме разпитва за него, но вместо това тя не демонстрира никакво вълнение. — А вие какво правите?
— Аз идвах при теб, когато видях брат ти да се мотае наоколо като изгубено кутре. — Тя се засмя тихо, а той поклати глава и се почеса по тила.
— Не съм бил като изгубено кутре. — Мат се ухили, но бузите му пламнаха. — Просто нямаше какво да правя.
— Да. И затова реших да го разведа наоколо. — Уила махна с ръка към лабиринта от коридори. — И да се опитам да го запозная с твоето внушително родословие.
— Което така и не ми стана ясно — отбеляза Мат почти уморено.
— Както и на мен — признах аз, при което и двамата се засмяха.
— Гладни ли сте? — попита Мат и аз се зарадвах, че отново се интересува от такива тривиални неща, като например дали съм гладна. — Тъкмо се канех да сляза долу и да приготвя вечеря за себе си, за Рис и за онова момиче със странното име.
— Рианон? — попита Уила.
— Да, за нея говорех — кимна Мат.
— О, тя е много мила — каза Уила и аз останах с отворена уста.
Рианон беше мансклигът на Уила или с други думи подмененото момиче, на чието място Уила беше дошла при раждането й. Тя действително беше очарователна и добра приятелка на Рис, но никога не бях чувала Уила да говори за нея по този начин.
— Тя и Рис излизат ли заедно? — попита Мат, поглеждайки към Уила.
— Не знам. Няма съмнение, че тя си пада по него, но не съм сигурна какво той чувства към нея. — В тона на Уила имаше радостни нотки, което беше странно, защото обикновено когато говореше за Рис или който и да е друг манкс, гласът й издаваше само отегчение.
— Е, какво ще кажеш? — Мат се обърна към мен. — Ще вечеряш ли нещо?
— Не, благодаря — поклатих глава. — Страшно съм уморена. Имам нужда от един душ и малко сън.
— Сигурна ли си? — попита Мат и аз кимнах. — А ти, Уила? Имаш ли някакви планове за вечеря?
— Ъ-ъ, не. — Тя му се усмихна. — С удоволствие бих хапнала нещо.
— Страхотно — рече Мат.
Побързах да се измъкна от този разговор, защото ми изглеждаше прекалено чудат, за да го проумея. Най-напред Уила се смееше. След това наричаше Мат мой брат, без да подхвърля в допълнение някакви ехидни забележки. Говореше мили неща за Рианон и беше готова да яде храна, приготвена от манкс.