С тежка въздишка Елора извърна поглед от него и даде знак на стражите.
— Отведете го — каза тя.
Двама от по-едрите стражи се приближиха към Локи откъм гърба му, сграбчиха го за ръцете и го изправиха. Локи обаче не беше на себе си след онова, което му беше сторила Елора и не можеше да се държи на краката си.
— Къде го водят? — обърнах се към Елора, докато стражите го влачеха по земята. Главата на Локи се люшкаше напред-назад, но той беше все още в съзнание и жив.
— Не е твоя грижа къде го водят или какво се случва с него — просъска ми Елора.
Тя обходи залата с поглед и другите стражи се разпръснаха, връщайки се към задълженията си. Дънкан се въртеше наоколо, докато ме чакаше, а Тове стоеше на известно разстояние. Тове никога нямаше да допусне да бъде сплашен от майка ми и аз ценях смелостта му.
— Един ден ще бъда кралица и трябва да знам как се постъпва с пленниците — казах аз, изтъквайки най-разумния аргумент, който ми дойде наум. Тя извърна глава и известно време не каза нищо. — Елора, къде го отведоха?
— В крилото за прислугата, засега — отговори Елора.
Тя погледна към Тове и аз имах чувството, че ако той не беше тук, този разговор щеше да се развие много по-различно. Майката на Тове, Аурора, се домогваше до трона и Елора в никакъв случай не искаше да показва някакви признаци на слабост пред тях.
— Защо? Не може ли просто да си тръгне? — попитах аз.
— Не, не може. Погрижила съм се, ако се опита да си тръгне, да рухне в агония — каза Елора. — Трябва да построим подходящ затвор, но канцлерът винаги налага вето. Затова се налага да ги държа тук. — Тя въздъхна и отново потърка слепоочието си. — Ще имаме съвещание, за да решим какво да правим с него.
— Какво трябва да правим с него? — попитах аз.
— Ти ще присъстваш на това съвещание, за да видиш какво означава да си кралица, но няма да говориш в негова защита. — Очите й срещнаха моите, сурови и блестящи, и чух гласа й в ума си: Ти не можеш да го защитаваш. Това ще бъде акт на измяна и дори и една по-мека форма на застъпничество от твоя страна може да доведе до твоето изгнание, ако Тове докладва това на майка си.
Тя изглеждаше дори по-уморена отпреди. Кожата й обикновено беше порцеланово гладка, но сега около очите й се бяха появили няколко бръчици. Ръката й се спусна към корема й за момент и тя сякаш затаи дъх.
— Трябва да полегна — рече и вдигна ръка. — Дънкан, моля те, придружи ме до покоите ми.
— Да, Ваше Величество. — Дънкан се спусна към нея, но докато минаваше покрай мен, за миг ми се усмихна виновно.
Аз само поклатих глава. Разбирах чувствата му. Витра се бяха опитали да убият мен, Фин, Тове, брат ми — почти всекиго, на когото държах, и Локи беше един от тях. Аз не трябваше да го защитавам, но от друга страна, не смятах, че имаше някакво оправдание да бъде измъчван.
Когато Елора си тръгна, аз въздъхнах дълбоко и тръснах глава. Знаех, че бях паднала още по-ниско в очите й и това едва ли вещаеше нещо добро.
— Много добре — рече Тове и аз почти бях забравила, че е тук. Обърнах се към него, за да видя, че на лицето му е изписана усмивка и някакъв странен израз на гордост.
— За какво говориш? — попитах аз. — Аз обърках всичко. Елора ми е бясна и ще си го изкара на Локи. И дори не знам защо ме е грижа за това. Той бе дошъл тук да ме отвлече, да ме убие или да ми причини нещо ужасно, а аз съвсем безпричинно се опитах да го спася.
— Да, това е така — съгласи се Тове. — Но аз говорех за вратата и полилея.
— Какво? — попитах аз.
— Докато Елора го измъчваше, ти накара вратата да се затръшне и полилеят да се разлюлее. — Тове посочи с ръка към тях, сякаш това изясняваше нещата.
— Това беше вятърът или някакво течение.
— Не, ти го направи — увери ме Тове. — Беше неволно, но го направи ти. И това е напредък.
— Значи всеки път, когато искам да затворя вратата, трябва просто да накарам Елора да измъчва някого — рекох. — Звучи доста лесно.
— Познавайки майка ти, няма да е особено трудно — ухили се той в отговор.
Върнахме се към обучението ми, но бях разсеяна и не можах да накарам нищо да се помръдне до края на деня. След като Тове си тръгна, аз се отправих към стаята си. Реших първо да се отбия при Мат, защото предположих, че алармата го е стреснала, а Рис беше на училище. Почуках на вратата му и след като не последва отговор, се осмелих да вляза, но него го нямаше.
След набега на витра отсъствието на Мат малко ме разтревожи. Преди да тръгна да го търся из целия дворец, се отбих в стаята си да си взема един пуловер и там намерих бележка от Мат, забодена отвън на вратата.