— Внимавай — казах аз, дръпвайки си краката назад.
Обгърнах коленете си с ръце и в същия момент Елора ме изгледа гневно. Не промених положението си и чух гласа на Елора в главата си: Една принцеса не седи така. Аз обаче носех панталони и реших да я игнорирам, обръщайки се към Тове.
— Защо според теб се е опитвал да ме види? — попитах.
— Той те иска — отвърна Тове простичко.
— Ти си принцесата — изтъкна Уила, като че ли можех да забравя това. — И по този повод, искаш ли днес да си устроим една момичешка вечер?
— Какво имаш предвид? — попитах аз.
— Не сме били заедно от доста време и си помислих, че сигурно ще ти е приятно да си направим маникюр днес и да гледаме филми — рече Уила. — Ти беше под голямо напрежение напоследък и имаш нужда да се поотпуснеш.
— Ще се отрази добре на обучението ти, ако понякога изключваш ума си — рече Тове.
— Звучи чудесно, Уила, но мислех да попитам Мат дали не иска да прекараме вечерта заедно — казах. — Всичко тук навярно е толкова объркващо за него, а до този момент не съм му отделила много време.
— О, Мат е зает. — Уила намести закопчалката на гривната си. — Наумили са си да правят нещо с Рис. Така да се каже по братски, доколкото разбрах.
Гледах как Тове движи стола напред-назад и се опитах да не приемам болезнено онова, което Уила ми беше казала. Мат и Рис имаха нужда да бъдат заедно известно време, а аз бях ужасно заета. Беше добре за тях. Беше добре и за мен.
Някой седна на стола отпред и Тове въздъхна театрално. Елора го изгледа свирепо, но собствената му майка не го направи. Нещо, което също оставаше непонятно за мен.
Аурора винаги бе гледала отвисоко на Елора и мен, но в същото време Тове се държеше много по-свободно от мен. Всъщност той правеше каквото и когато си искаше, докато аз поне се опитвах да спазвам някакво приличие.
— Наистина е претъпкано — каза Уила, гледайки прииждащите представители на Трил.
Седящите места се бяха изчерпали и затова дори за някои маркизи и марксини нямаше столове. Никога не се беше събирало такова множество. Елора се покашля, подготвяйки се да открие съвещанието, когато в залата се вмъкнаха още двама следотърсачи.
Зърнах ги само за миг, но веднага ги разпознах. Фин и баща му Томас бяха дошли на срещата и сега стояха в края на залата. Фин беше скръстил ръце пред гърдите си, а Томас се беше облегнал на една библиотека зад него.
— Добре. Повикали са тежката артилерия — прошепна Тове.
— Какво? — попитах аз, отмествайки поглед от Фин.
— Фин и Томас. — Тове кимна към тях. — Те са най-добрите. Не се обиждай, Дънкан.
— Няма — отвърна Дънкан и мисля, че беше искрен.
— Трябва да започнем това заседание — заговори Елора високо, за да бъде чута над приглушените гласове в залата.
Отне малко време, но накрая всички се умълчаха. Елора огледа залата, съзнателно отбягвайки погледа на Томас по същия начин, както правеше Фин с мен.
— Благодаря ви — каза Аурора със захарна усмивка и пристъпи към майка ми.
— Както знаете, имаме случай с нарушител, който проникна в двореца — каза Елора спокойно. — Благодарение на алармената ни система и бързата реакция на нашите следотърсачи той беше заловен, преди да успее да ни навреди по някакъв начин.
— Вярно ли е, че е бил маркиз Стаад? — попита маркизата на Лаурент. Това беше една неспокойна благородничка трил, която веднъж коментира колко много харесвала разпуснатата ми коса, но самата тя никога не намирала смелост да носи нейната по този начин.
— Да, изглежда, че това е маркиз Стаад — отговори Елора.
— Маркиз? — прошепнах аз. Уила ме погледна въпросително и аз поклатих глава.
Локи Стаад беше маркиз? Мислех си, че Локи е следотърсач също като Дънкан и Фин. Маркизите и марксините бяха висши благородници и се ползваха със специални привилегии. Или най-малкото не си вършеха сами мръсната работа. Уила беше марксина и тя беше една от по-уравновесените и неразглезени представителки на нейната класа, които бях срещала.
— Какво иска той? — попита някой.
— Няма значение какво иска! — Канцлерът стана и лицето му плувна в пот от самото усилие да стои прав. — Налага се да изпратим съобщение на Витра! Ние няма да търпим посегателства! Трябва да го екзекутираме!
— Не можете да го убиете! — извиках аз и Елора ме прикова с поглед, от който ушите ми писнаха. Всички в залата погледнаха към мен, в това число и Фин, а самата аз бях изненадана от собствената си убеденост. — Това не е хуманно.