— Ние не сме варвари. — Канцлерът избърса челото си и ме погледна със снизходителна усмивка. — Ще направим смъртта му колкото може по-безболезнена и състрадателна.
— Маркизът не е направил нищо. — Аз станах, отказвайки да седя, докато подлагаха на обсъждане нечие убийство. — Не можете да убиете някого без основателна причина.
— Принцесо, това е заради вашата безопасност — рече канцлерът, смутен от отговора ми. — Той многократно се опита да ви отвлече и да ви навреди. Това е престъпление срещу нашия народ. Екзекуцията е единственото решение при така сложилите се неща.
— Не е единственото решение — отбеляза Елора предпазливо. — Но е нещо, което ще обсъдим.
— Не можете да говорите сериозно — намесих се отново. — Аз бях тази, която беше отвлечена, и ви казвам, че той не заслужава това.
— Съображенията ви ще бъдат взети под внимание, принцесо — рече Аурора със същата твърде сладникава усмивка, залепена на лицето й.
Сред множеството тръгна приглушено мърморене. Стори ми се, че чух думата „измяна“, но не бях сигурна точно откъде. Някой от предния ред подхвърли нещо за Стокхолмския синдром, след което последва хихикане.
— Хей, тя е принцесата! — извика им Уила. — Покажете малко уважение.
— Можем да преговаряме с тях — каза Фин, извисявайки глас над ропота в залата.
— Моля? — Аурора повдигна вежди, а Елора наполовина завъртя нагоре очи в знак на досада.
— Ние държим в ръцете си маркиз Стаад — продължи Фин. — Той е най-високопоставеният благородник във Витра след краля. Ако го убием, няма да имаме нищо. И тогава те ще преследват принцесата с още по-голямо ожесточение, защото ще сме ги лишили от единствената им надежда за наследник.
— Предлагаш ни да си сътрудничим с витра? — попита Елора.
— Ние не преговаряме с терористи! — извика един маркиз и Елора вдигна ръка, за да го накара да замълчи.
— До този момент не сме го правили и вижте докъде ни доведе това — каза Фин и махна с ръка към балната зала. — Витра на два пъти нахлуха в двореца и при последния сблъсък изгубихме повече от нашите, отколкото през последните близо двайсет години.
Седнах отново, наблюдавайки как Фин отстоява гледната си точка. Той очевидно умееше да владее положението и за целта не се нуждаеше от помощта ми. И освен това беше прав.
— Това е най-големият коз, с който разполагаме — рече Фин. — Можем да използваме маркиз Стаад, за да ги накараме да отстъпят. Те не биха искали да го изгубят.
— Той не е най-големият ни коз — намеси се маркиза Лаурент. — Всъщност това е принцесата. — Всички се обърнаха към мен. — Витра никога не са ни преследвали толкова яростно. Единственото, което искат, е принцесата и в известен смисъл те имат права над нея. Ако им дадем каквото искат, ще ни оставят на мира.
— Ние няма да им дадем принцесата. — Гарет Стром се изправи и протегна напред ръце. — Тя е нашата принцеса. Тя не е само най-могъщият наследник, който имаме, но е и една от нас. Ние няма да предадем на витра един от нашите хора.
— Всичко това е заради нея! — каза марксина Лаурент още по-рязко, изправяйки се. — Всичко това се случва заради лошия договор, който кралицата сключи преди двайсет години и ние всички плащаме цената сега!
— Спомняте ли си как стояха нещата преди двайсет години? — попита Гарет. — Ако тя не беше сключила договора, витра щяха да ни унищожат.
— Достатъчно! — извика Елора и гласът й отекна в ума ми, както и във всички останали умове. — Свиках това събрание, за да обсъдим възможностите, но ако не сте в състояние да се държите подобаващо, просто ще го прекратя. Аз не се нуждая от вашето позволение, за да си върша работата. Аз съм вашата кралица и моите решения са окончателни.
За пръв път разбрах защо Елора беше толкова сурова. Присъстващите в тази зала открито разискваха дали да не бъде пожертвано единственото й дете и смятаха това за нещо съвсем тривиално.
— Засега ще задържа маркиз Стаад в двореца, докато реша какво да правя с него — каза Елора. — Ако взема решение да го екзекутирам или да го използвам като разменна монета, това ще бъде мое решение и аз ще ви го съобщя. — Тя приглади няколко несъществуващи нишки върху полата си. — Това е всичко.
— Трябва да възстановим Фин на предишната му длъжност — каза Тове, преди тълпата да успее да се разпръсне.
— Какво? — прошепнах аз. — Не, Тове, не мисля, че…
— Всички следотърсачи трябва да бъдат на разположение в този момент — игнорира ме Тове. — Всички щъркели, които са изпратени на мисия, трябва да бъдат призовани обратно в гнездото. Нуждаем се и от Фин, и от Томас в двореца. Аз мога да остана и да помогна, но не мисля, че това ще бъде достатъчно.