— Тове може да остане в двореца — добави Аурора доста припряно. — Ако това ще помогне.
— Разполагаме с допълнителен резерв от следотърсачи — отговори му Елора, но забелязах, че с крайчеца на окото си гледаше към Томас. — Инсталирана е нова алармена система и принцесата никога не остава без охрана.
— Те изпратиха маркиз за нея — напомни й Тове. — Томас и Фин са най-добрите, които имаме. Те и двамата са били твои лични телохранители през по-голямата част от последните двайсет години.
Елора като че ли се замисли за момент.
— Искам утре сутринта и двамата да се явите по служба — каза тя, кимвайки.
— Да, ваша светлост — рече Томас и се поклони.
Фин не каза нищо, но хвърли бърз поглед към Тове, преди да тръгне. След това тълпата започна да се разпръсква, но аз останах да седя в ъгъла с Тове, Уила и Дънкан.
Гарет, Ной, канцлерът и две други марксини продължиха да разговарят с Елора и Аурора. Чувствах, че Елора кипи от негодувание и беше добре да се измъкна от залата, преди да се нахвърли върху мен. Но ми трябваше още малко време.
— Защо направи това? — обърнах се към Тове.
— Това е най-доброто за твоята безопасност — сви рамене той.
— Е и? — попитах аз, понижавайки глас, за да не ме чуят другите наоколо. — Защо е толкова важно да бъда в безопасност? Може би мястото ми е при витра. Марксина Лаурент е права. Щом всички тези хора страдат заради мен, може би трябва да си тръгна…
— Лаурент е глупава надута кучка — прекъсна ме Уила, преди да успея да завърша мисълта си. — И ние няма да те пожертваме заради това, че положението е тежко. Защото би било лудост.
— Аристократите са луди и параноични. Но има и друго. — Тове се наведе напред, подпирайки лакти на коленете си. — Ти ще донесеш добро на народа си. Но трябва да живееш достатъчно дълго, за да го направиш.
— Звучи утешително — отвърнах аз, облягайки се на стола.
— Отивам вкъщи да си събера багажа — каза Тове и се изправи.
— Наистина ли смяташ, че трябва да бъдеш тук, за да ме пазиш? — попитах аз.
— Вероятно не — призна Тове. — Но би било по-добре, отколкото да си стоя у дома, а и така ще ми бъде по-лесно да ти помагам в обучението ти.
— Добре — казах аз.
— И така — обърна се Уила, след като Тове си тръгна. — Май наистина трябва да си направим момичешко парти. Особено като се има предвид, че отсега нататък тук ще гъмжи от момчета.
Самата аз бях готова на всичко, стига това да ми спестеше поредното мъмрене на Елора, и от друга страна, момичешкото парти не звучеше никак зле. Уила ме хвана под ръка, докато излизахме от залата.
Останахме в стаята ми през цялата вечер. Предполагах, че Елора би искала да се преобличаме в разни дрехи или нещо подобно, но вместо това се излежавахме по пижами.
След края на събранието я бях попитала за историята на Витра и Трил и в отговор Уила ми предложи една книга от библиотеката на баща си. След това ме остави да чета, отговаряйки на всички въпроси, които възникваха. За благодарност трябваше да пея на караоке с нея и да й позволя да ми направи педикюр.
Не можах да почета от книгата толкова, колкото ми се искаше, и да науча много. Витра нападаха, Трил отвръщаха. Понякога броят на жертвите беше значителен, в други случаи имаше само незначителни щети.
Останахме будни до късно през нощта и накрая книгата беше забравена. Пяхме отново песни на Сидни Лопър и танцувахме.
Спахме с Уила в едно легло и понеже тя обичаше да се шири, прекарах ужасна нощ. Изпълзях, олюлявайки се, от стаята си рано сутринта, чувствайки се като развалина. Исках да сляза долу, да хапна нещо, да пия вода или след това да прекарам в покой поне три-четири часа.
Дънкан не се мотаеше пред вратата ми, когато излязох, и се зарадвах, че най-накрая бе намерил възможност да поспи.
Бях направила няколко крачки по коридора, когато разбрах защо Дънкан бе прекарал нощта в стаята си.
Фин вървеше към мен, сключил ръце зад гърба си и аз скришом изпъшках. Беше безукорно облечен, с изгладени панталони и пригладена назад коса. Моята собствена коса беше в пълен безпорядък и вероятно изглеждах ужасно.
— Добро утро, принцесо — каза Фин, когато се приближи.
— Да, може да се каже, че е добро — отвърнах аз.
Фин ми кимна и мина покрай мен. Обърнах се да видя дали някой не го е извикал, но в коридора нямаше никой.
— Какво правиш? — попитах.
— Върша си работата, принцесо. — Той погледна назад през рамо. — Обхождам периметъра, следейки за нарушители.