— Значи дори няма да разговаряш с мен?
— Това не е част от работата ми — каза Фин и продължи да върви.
— Чудесно — въздъхнах аз.
Макар и да беше глупаво, донякъде бях развълнувана при мисълта, че отново ще бъда пазена от Фин. Но не трябваше да избързвам. Това, че той щеше да бъде наблизо през цялото време, не означаваше, че нещо между нас ще се промени. По-скоро всичко щеше да стане още по-неловко и мъчително.
15
Монтеки и Капулети
— Защо си тук? — попитах аз и в отговор Локи само повдигна вежди.
Стаята му беше в старото крило на прислугата и не беше точно килия, както бях очаквала. Дънкан ми беше обяснил, че дворецът преди време имал огромен персонал, но през последните две десетилетия броят на мансклиг и трил, които живееха тук, драстично бе намалял. Или с други думи, палатът разполагаше с по-малко слуги.
Въпреки че нямахме затвор, аз си мислех, че Локи ще бъде държан в килия, в каквато ме бяха сложили витра. Но това беше просто стая — същата като спалнята, която ползваше Фин, когато живееше в двореца, с изключение на това, че тук нямаше прозорци. Беше малка и разполагаше с тоалетна и двойно легло.
Отгоре на всичко вратата на стаята на Локи беше широко отворена. Един следотърсач стоеше малко по-надолу в коридора, но той дори не беше на вратата. Убедих Дънкан да отвлече за кратко вниманието му, защото исках да поговоря с Локи насаме и Дънкан се справи със задачата с лекота.
Локи лежеше върху одеялата си с ръце под главата, кръстосал глезени. На масата имаше недокосната чиния с храна.
— Принцесо, не знаех, че ще имам посещение, иначе щях да пооправя малко тук. — Локи се усмихна глупаво, махвайки неопределено към стаята си. В нея нямаше почти нищо и тя трудно можеше да бъде наречена разхвърляна.
— Защо си тук, Локи? — повторих аз. Стоях точно пред вратата, скръстила ръце пред гърдите си.
— Не мисля, че на кралицата щеше да й хареса, ако си бях отишъл. — Той се надигна и провеси дългите си крака от леглото.
— Защо просто не си тръгнеш? — попитах аз и той се засмя.
— Не мога да направя това, нали така? — Локи стана и тръгна бавно към мен.
Разумът ми казваше, че трябва да отстъпя, но не го направих. Не исках да се показвам слаба пред него и затова вдигнах високо брадичка, а той се спря до вратата.
— Не виждам нещо да те задържа.
— Да, но майка ти е най-изкусна в нещата, които не се виждат — рече той. — Ако изляза от тази стая, ще се почувствам толкова зле, че няма да съм в състояние да стоя на краката си.
— Елора би ти причинила това? — попитах аз и той кимна. — Как можеш да си сигурен?
— Сигурен съм, защото вече опитах да си тръгна — усмихна се Локи. — Нямаше да позволя някакво телесно нараняване да ме спре да избягам, но подцених кралицата. Тя е много, много добра във внушението.
— Как работи това? Тя е използвала внушение и ти е казала какво ще се случи, ако напуснеш стаята? — попитах аз. — И сега ти не можеш да излезеш?
— Не знам как точно работи внушението. — Локи извърна глава, все по-отегчен от разговора ни. — То никога не е било моят периметър.
— А кой е твоят периметър?
— Разни други неща. — Локи сви рамене и седна отново на леглото.
— Защо дойде тук? — попитах отново. — Какво се надяваше да спечелиш?
— Не е ли очевидно? — Той се ухили, характерната дяволита усмивка както винаги. — Дойдох заради теб, принцесо.
— Сам? — повдигнах аз вежди. — Последния път, когато витра бяха тук, те изпратиха цяла армия и въпреки това ние ги победихме. Какво си мислеше, че ще постигнеш, идвайки сам.
— Мислех си, че няма да бъда заловен. — Той повдигна отново рамене, напълно невъзмутим, сякаш залавянето му не го смущаваше ни най-малко.
— Това е изключително глупаво! — извиках аз, вбесена от пълната му незаинтересованост. — Знаеш ли, че те искат да те екзекутират?
— Така чух — въздъхна Локи, поглеждайки надолу за момент. Нещо му хрумна обаче, защото в следващия момент бързо се ободри и стана. — Чух също, че ти организираш кампания в моя подкрепа. — Той тръгна към мен. — Да не би да е заради това, че ще ти липсвам прекалено много, когато ме няма?
— Не говори глупости — изсмях се аз. — Истината е, че не одобрявам убийството, дори когато трябва да бъдат наказани такива като теб.
— Такива като мен, а? — Той повдигна леко вежди. — Имаш предвид дяволски красиви и привлекателни млади мъже, които идват да вземат ума на непокорни принцеси.