— Ти дойде да ме отвлечеш, а не да ми вземеш ума — отвърнах аз, но той махна пренебрежително с ръка.
— Това е въпрос на тълкувание.
— Но все още не разбирам защо си влязъл в ролята на похитител — рекох аз. — Ти си маркиз.
— Аз съм най-близкото, което витра имат до принц — призна той с кисела усмивка.
— Тогава защо, по дяволите, си тук? — попитах аз. — Елора никога не би ме пуснала на спасителна мисия.
— Но позволи на друг маркиз да тръгне на такава — изтъкна Локи, говорейки за Тове. — Онзи, който ме притисна до стената.
— Това е различно — поклатих аз глава. — Той е силен и не дойде сам. — Сетне присвих очи към Локи. — Ти сам ли дойде?
— Да, разбира се. Никой друг не е толкова глупав, че да се присъедини към мен, след онова, което се случи при последното ни посещение при вас.
— Това всъщност не обяснява защо си тук — забелязах аз. — Защо си се нагърбил с тази задача, ако си знаел колко е опасно? И знаеш ли в действителност колко е опасно? Когато ти казах, че искат да те екзекутират, ти се изсмя, но те наистина искат да го направят, Локи.
— Ти ми липсваше прекалено много, принцесо, и не можах да се въздържа да тръгна — каза той с престорена жар, но чувството за безсилие помрачи усмивката му.
— Не си прави шеги — казах аз и завъртях очи нагоре.
— Това беше отговорът, който искаше да чуеш, нали? Че съм решил да дойда тук заради теб. — Локи се облегна на рамката на вратата и въздъхна. — Скъпа принцесо, ти имаш прекалено високо мнение за себе си. Не тръгнах доброволно на тази мисия.
— Това не ми е и минало през ум — настръхнах аз и бузите ми пламнаха. — Но защо все пак изпратиха точно теб?
— Аз допуснах да избягаш. — Той погледна надолу по коридора, където Дънкан разговаряше със следотърсача. — Кралят ме изпрати да поправя грешката си.
— Ти си бил натоварен да ме пазиш във Витра — казах аз в миг на прозрение. — Но защо ти? Защо не някой следотърсач или нещо такова?
— Ние нямаме много следотърсачи, защото нямаме подменени деца. — Локи ме погледна. — Таласъмите вършат много от мръсната ни работа, но могат да бъдат надвити без големи усилия. Витрийците, които ви нападнаха последния път, са само малко по-силни от мансклиг, благодарение на което успяхте да ги победите. Аз съм най-силният и затова кралят изпрати мен.
— Кой си ти? — попитах аз и той отвори уста може би с намерението да каже нещо духовито и саркастично, но аз го спрях, вдигайки ръка. — Майка ми каза, че познавала баща ти. Ти си близък до краля и кралицата на Витра.
— Не съм близък до краля. — Локи поклати глава. — Никой не е близък до краля. Но имам обща история с кралицата. Сара някога беше моя годеница.
— Какво? — Челюстта ми увисна отворена. — Тя е… тя е много по-стара от теб.
— Да, с десет години — кимна Локи. — Но това е нещо нормално при уредените бракове, особено когато изборът не е голям, както е в нашата общност. За лош късмет, преди да навърша пълнолетие, кралят реши, че иска да се ожени за нея.
— Беше ли влюбен в нея? — попитах аз, изненадана, че ме е грижа за това.
— Това беше династичен брак! — изсмя се Локи. — Аз бях на девет, когато тя се омъжи за краля. Преживях го някак. Сара гледаше на мен като на малък брат и това не се е променило и досега.
— А баща ти? Елора каза, че го е познавала.
— Не се и съмнявам. — Той прокара пръсти през косата си и смени тежестта си от единия крак на другия. — Тя живя с витра известно време. Първо, след като се ожениха, живееха във Фьоренинг, но след като Елора забременя, Орен настоя да се преместят в неговия дом.
— И тя се съгласи? — попитах аз, изненадана, че някой е успял да наложи волята си над Елора.
— Нямала е избор, предполагам. Когато кралят иска нещо, той може да бъде много… — Гласът на Локи заглъхна и когато ме погледна, на лицето му имаше усмивка. — Аз бях на сватбата им. Знаеше ли това?
— Имаш предвид на сватбата на майка ми и баща ми? — попитах аз.
— Да — кимна той. — Бях много малък, може би на две или три години и не помня много. Но знам, че вървях по пътеката между редовете и хвърлях цветчета, което не е много мъжествено занимание, но се оказа, че на сватбата няма други деца с кралска кръв.
— Къде бяха те?
— Витра нямат такива, а всички потомци на Трил бяха при хората като подменени деца — обясни Локи.
— Ти си спомняш сватбата им? Въпреки че си бил съвсем малък? — изненадах се аз.
— Е, това беше сватбата на века — усмихна се той самодоволно. — Всички бяха там. Беше истинско зрелище.
— Знаеш ли защо се ожениха?