О. Хенри
Различни школи
I
Старият Джеръм Уорън живееше в къща за сто хиляди долара на петдесет и някоя си улица, номер 35, в източната част на града. Той беше борсов посредник, толкова богат, че всяка сутрин можеше да си позволи по здравословни причини — да изминава пеша няколко преки по пътя към кантората си, а след това да вземе купе.
Той имаше осиновено дете, сина на неговия стар приятел Гилбърт (отличен типаж за Сирил Скот). Гилбърт беше художник и печелеше успехи с такава бързина, с каквато изстискваше боите от тубите. Друг член на семейството Джеръм беше Барбара Рос, племенница на покойната му жена. Човек се ражда, за да се мъчи; и понеже старият Джеръм нямаше своя челяд, той беше поел на гърба си чуждо бреме.
Гилбърт и Барбара живееха в пълно съгласие. Всички околни мълчаливо бяха решили, че един ден двамата ще застанат пред аналоя и ще обещаят пред свещеника, че ще пуснат в движение парите, на стария Джеръм. Но тук се налага да бъдат внесени известни усложнения.
Преди тридесет години, когато старият Джеръм беше млад, той имаше брат на име Дик. Дик се отправи на Запад да търси щастие — своето или нечие чуждо. Дълго време за него не се чуваше нищо, но най-после старият Джеръм получи писмо от брат си. То беше зле написано на разчертана хартия, която миришеше на бекон и кафе. Почеркът страдаше от астма, а правописът беше пази боже.
Оказваше се, че Дик не беше успял да причака Фортуна на пътя и да я принуди да му даде всичко, каквото има, а, напротив, самият той бе обран. Както се разбираше от писмото, той вече беше капитулирал: здравето му беше толкова разклатено, че дори и уискито не можеше да му помогне. Единствената печалба, която трийсетте години златотърсачество му бяха донесли, бе една деветнайсетгодишна дъщеря — така бе обозначена и във фактурата, — която той изпращаше на Джеръм (всички пътни платени), за да я облича, храни, възпитава, утешава и гледа до края на живота й или докато се ожени. Старият Джеръм беше човек бетон. Всеки знае, че светът се крепи на плещите на Атлас, че Атлас стои на желязна решетка, а желязната решетка е опряна на гърба на костенурка. В такъв случай костенурката също трябва да стои на нещо и тя стои на бетона, излят от такива хора като стария Джеръм.
Аз не зная дали човека го чака безсмъртие. Но ако не го чака, бих искал да знам кога хора като стария Джеръм ще получат това, което им се полага.
Посрещнаха Невада Уорън на гарата. Тя беше дребно момиче, силно загоряло от слънцето и пращяща от здраве; държеше се съвсем свободно и непринудено, но въпреки това дори един търговски пътник на тютюнева фабрика би помислил два пъти, преди да я закачи. Като я гледаше човек, неволно си я представяше с къса пола и мокасини да стреля по стъклени топки или да укротява мустанги. Но дори със семплата си бяла блузка и черна пола тя пак караше човек да се замисли. Без никакво усилие Невада понесе тежкия куфар, който носачите напразно се мъчеха да и вземат от ръцете.
— Сигурна съм, че ще станем много близки приятелки — каза Барбара и я целуна по загорялата буза.
— Надявам се — отвърна Невада.
— Мила моя племенничке — каза старият Джеръм, — добре дошла в моята къща. Чувствувай се в нея като в бащин дом.
— Благодаря — каза Невада.
— Аз ще се обръщам към вас с „братовчедке“ — усмихна й се Гилбърт с очарователната си усмивка.
— Поемете, ако обичате, куфара ми — каза Невада. — Тежи цял тон. В него има проби от шест таткови мини — поясни тя на Барбара. — Според моите изчисления хиляда тона от тях струват около девет цента, но обещах на татко да ги донеса.
II
Обикновените усложнения между един мъж и две жени или една жена и двама мъже, или една жена, един мъж и един аристократ, или — с една дума, всички тези проблеми — е прието да се наричат триъгълник. Но тези триъгълници винаги са определени. Те във всички случаи биват равнобедрени и никога равностранни. И тъй, след пристигането на Невада Уорън тя, Гилбърт и Барбара Рос образуваха един такъв фигуративен триъгълник; и в този триъгълник Барбара беше хипотенузата.
Една сутрин, преди да тръгне към своята мухоловка в търговската част на града, старият Джеръм ге задържа дълго след закуска, увлечен в най-скучния от всички сутрешни нюйоркски вестници. Той вече се беше привързал много към Невада, защото виждаше в нея независимия дух и искрената доверчивост на брат си.
Влезе една от камериерките и подаде писмо за госпожица Невада Уорън.
— Заповядайте, донесе го едно куриерче — каза тя. — И остана да чака за отговор.
Невада, която си свиркаше през зъби испански валс и гледаше през прозореца купетата и автомобилите по улицата, взе писмото. Още преди да го отвори, тя разбра, че е от Гилбърт, защото забеляза в горния ляв ъгъл малката златна палитра.