— Изобщо не разбирам защо си останал тук!
Миша ръкавичка облиза устни.
— Трябваше да проверя едно-друго — рече той най-накрая. — Да проверя дали фигурките са още тук.
— И тук ли са?
— Не можах да ги намеря. Но по това, колко са пораснали дърветата наоколо, започнах да усещам, че съм проспал доста повече време, отколкото си мислех…
— Към двадесет години, да ти кажа — рече Пол и освободи краката на Миша ръкавичка. — Гладен ли си?
— Да.
— И аз. Хайде да вървим да похапнем. Ако ти освободя ръцете, би ли ги използвал по-скоро да ми помогнеш да донесем храна, отколкото да се опитваш да ме намушкаш с нож?
— По-скоро бих те промушил на пълен стомах.
— Така става.
Пол развърза и последната примка.
— Какво ли не бих дал да науча този номер! — възкликна Миша ръкавичка, докато го гледаше.
— Да вървим в килера — подкани го Пол. — А по пътя искам да ми разкажеш как е умрял баща ми.
Миша ръкавичка скочи на крака.
— Баща ти?!
— Господарят Дет.
— Но синът му беше бебе…
— Преди двадесет години — напомни му Пол.
Миша ръкавичка се потърка по челото.
— Двадесет… Да не повярва човек! Не виждам как би могло да стане.
— Бил си омагьосан от силно заклинание за сън заедно с драконите. Сигурно съм те освободил от него, когато съм събудил Лунна птица. Явно си спал някъде наблизо.
Тръгнаха.
— Сега, като ми каза… Наистина сънувах дракони.
Обърна се и се загледа в Пол.
— Като те видях за първи път, майка ти те носеше на ръце. И като се опитах да те докосна, тя ме опърли.
— Познавал си я?
— Лейди Лидия… Да. Прекрасна жена. Май че е по-добре да започна отначало.
— Моля те!
Извадиха от килера храна и вино, върнаха се в библиотеката и прекараха по-голямата част от нощта в разговор. Когато се нахраниха, Пол извади китарата и докато слушаше разказа на Миша ръкавичка, си подрънкваше разсеяно, като от време на време спираше, за да отпие от чашата си. Веднъж удари акорд, от който косите на Миша ръкавичка настръхнаха, а зъбите му затракаха.
— Значи те са убили родителите ми? — пророни Пол. — Селяните?
— Според мене, във войската имаше и други хора, не само селяни — отвърна Миша ръкавичка. — Видях дори и кентаври. Но всъщност Дет го победи един друг магьосник — май че се казваше Мор…
— Мор?!
— Така мисля.
— Продължавай!
— Мисля, че когато замъкът падна, майка ти беше в югозападната кула. Поне натам беше тръгнала, когато я видях да те носи. Откриха те на входа на кулата, самичък. Занесоха те в главната зала. Войниците искаха да те убият. Мор обаче те спаси — размени те с друго дете от някакъв тайнствен свят… Или по-скоро твърдеше, че може да го направи. Какво, направил ли го е?
— Да… Те са убили родителите ми…
— Двадесет години… Сега те са остарели, някои сигурно вече са мъртви… Никога не би могъл да откриеш всичките!
— Тези, които ме замеряха с камъни, мислят по съвсем същия начин! А и това, че познаха белега ми, говори нещо…
— Пол… Господарю Пол… Не знам каква е твоята история, къде си бил, какво си преживял, как си се върнал, но аз съм по-стар от тебе. За много неща не съм сигурен, обаче едно нещо разбрах по-добре от повечето хора. Омразата ще те изяде, ще те изкриви — още повече, че може би вече няма върху кого да я излееш…
Пол понечи да каже нещо, но Миша ръкавичка вдигна ръка.
— Моля те! Чакай да довърша. Не е само проповед в защита на доброто държание. Млад си, а докато идвахме насам, стори ми се, че току-що си встъпил във владение на своите сили. Имам чувството, че това може да е повратна точка в живота ти. Като се обърна назад, виждам, че и аз съм имал такива случаи. Май всеки ги има. Струва ми се, че още не си се замислял по кой път да тръгнеш. Старият Мор, общо взето, приличаше на бял магьосник. На баща ти му беше излязло име, че е от другите. Аз пък знам, че всъщност нищо не е само бяло или само черно. Чисто и просто като мине малко време, човек може да прецени по онова, което вижда, в коя посока е отвела даден човек великата сила, ако ме разбираш какво ти говоря. Ако след всички тези години тръгнеш да си отмъщаваш, точно в този момент от живота ти — като използваш за това новооткритите си сили — имам чувството, че цялата тази работа ще те изкриви и каквото и да докоснеш по-нататък, то ще носи отпечатъка й. Казвам ти го не само защото ме е страх, че един нов Дет ще тръгне да бесува по земята, а и защото си млад и сигурно и ти ще пострадаш.