Скочи долу и тръгна сред отломките.
— Здравей — каза той и я хвана за ръката. — Какво става? Тези какви са?
— На Марк са — отвърна тя. — Същите като онова, дето долетя да го спаси. Изпратил ги е за мене…
— Защо?
— Иска ме. Каза, че щял да се върне за мене.
— А ти не искаш да отидеш при него, така ли?
— Не сега.
— Тогава, според мене, най-добре ще е да отидем при него и да я изясним тази работа. Той къде е?
Тя го погледна, след това — Лунна птица, а после — пак него.
— На юг, така мисля — рече тя най-накрая. — Живее в забраненото място, което понякога наричат планината Анвил.
— Знаещ ли как да я намерим?
— Да, май че да.
— Яздила ли си дракон преди?
— Не съм.
Той стисна ръката й и се обърна.
— Хайде! Страхотно е. Този се казва Лунна птица.
Тя не помръдна.
— Страх ме е… Последните дракони, които съм виждала, бяха на дявола Дет…
Той кимна.
— Този е готин. Но нека те попитам от какво те е страх повече — от този тип Марк с неговите машинарии или от кроткото питомно домашно животно, което яздих току-що.
Тя поклати глава.
— Къде го намери? Как го командваш? Вярно ли е, че си се върнал в замъка Рондовал? Каза, че си пътник…
— Ех… Тя е твърде дълга за разправяне…
— …защото, щом ти си от рода Рондовал — така разправят — то тогава този дракон сигурно е от чудовищата на Дет!
— Сега е мой. Но няма да те лъжа. И преди не съм те излъгал. Само че тогава нищо не знаех… Да, от този род съм. Ала бих искал да ти помогна. Ще ми покажеш ли къде живее този тип? Ще ми се да си поговоря с него.
Тя се вгледа в лицето му. Той срещна погледа й. Тя рязко кимна.
— Прав си. Той иска да върши зло. Може пък да се разберем с него. Как да се кача?
— Нека първо те представя…
Щом земята остана далече под тях, Пол се наклони над Нора и извика на Миша ръкавичка:
— Ще има малко отклонение от пътя към Дибна. Искам да се видя с онзи, който управлява тези неща.
Крадецът кимна.
— Значи и ти отлагаш отмъщението?
Пол се изчерви.
— Отмъщение ли? — намеси се Нора. — Какво иска да каже той с това?
— По-късно ще ти обясня — прекъсна я рязко Пол. — Сега ми разкажи за забранените места.
— Това са области, в които има остатъци от старите времена, когато хората все още са използвали подобни машини… Предполага се, че са обитавани от зли духове — добави тя.
— И аз съм чувал такива неща — вметна Миша ръкавичка. — Пък и докато вършех тази или онази работа, съм виждал и някои артефакти. В деня, когато те отнесоха, чух Мор да говори за някакво равновесие. Нашият свят тръгнал по този път, а пък онзи свят, в който смяташе да те отнесе — по другия. И тези два пътя явно в основата си са несъвместими и всеки опит да бъдат обединени е опасен. Струва ми се, че Дет сигурно се е опитвал да направи нещо такова.
— Значи Марк може и да е по-голяма заплаха от тази, която веднага се вижда?
— Май така излиза.
Пол вдигна ръка над очите си и се втренчи напред. Най-накрая съзря малката точка, в която се бе превърнала металната птица.
— Май някой е тръгнал преди нас в същата посока.
— За какво отмъщение спомена той? — настоя Нора.
— Абе, знам ли… Да вървим, а? — той изгледа на кръв дебеличкия крадец, който му се усмихна в отговор. — Едно намерение означава по-малко от вече извършено деяние — рече той. — По-малко дори от опит — погледът му се разконцентрира. Сякаш търсеше нещо във въздуха. — Много те бива по проповедите — добави той доста по-късно, когато дребосъкът изведнъж се хвана за гърдите. — Я, какво правят моите фигурки в твоята риза?
Миша ръкавичка пребледня и изведнъж го налегна страшна кашлица.
— После ще се разправям с тебе — рече Пол. — Съмнявам се, че ще успееш междувременно да избягаш. Обаче точно сега май започвам да разбирам какво искаше да ми каже Мор, когато разправяше за някаква заплаха, докато ме водеше насам.
— Ще ти обясня… — подхвана Миша ръкавичка.
— Значи старият Мор те е довел в нашите земи? — възкликна Нора.
— Да.
— Много интересно. Защото точно на него разказах за Марк, след онази кошмарна нощ. Но тогава старецът изглеждаше доста болнав.
Пол кимна.
— Не беше много добре.
Земята под тях взе да се променя. Гората оредя. Голямата река, която следваше пътя им отдясно, се стесни, най-накрая премина отдолу и изчезна на югоизток. Оголиха се местности, които бяха по-светли на цвят, по-скоро жълтеникави.
Черната точка се изгуби от погледа на Пол далече напред. Чак следобед се натъкнаха на още метални птици. Първо забелязаха няколко да кръжат на голяма височина далече пред тях. Снишиха се и взеха да се приближават. Бяха около половин дузина.